Протоколът бе разпратен по канален път до всички участъци в голям Лондон заедно с описанието на изчезналата чанта, нейното съдържание, паспорта и останалите документи в торбичката. Всичко това бе надлежно регистрирано, но тъй като през следващите седмици не се появи и следа от чантата или съдържанието й, инцидентът бе забравен.
Междувременно Марти Шулбърг се отби в своето консулство на Гровнър Скуеър в Лондон, съобщи за кражбата на паспорта си и получи документи, с които да отлети обратно за САЩ след едномесечна почивка из високите плата на Шотландия с приятелката си, участничка в програмата за разменни студентски гостувания. В консулството кражбата бе регистрирана, съобщена в Държавния департамент във Вашингтон и надлежно забравена и от двете институции.
Никога няма да стане ясно с положителност колко пътници от пристигащите на двата терминала на лондонското международно летище са били наблюдавани с бинокъл от терасите за посрещачи в момента, когато са се показвали от кацналите самолети и са поемали надолу по траповете. Въпреки възрастовите различия двамата лишени от паспорти имаха по нещо общо. Бяха високи около метър и осемдесет, слаби, широкоплещести, синеоки и с черти като на ненатрапчивия англичанин, който ги проследяваше и ограбваше. Иначе пастор Йенсен бе четиридесет и осем годишен, с побелели коси и с очила в златни рамки, които употребяваше за четене. Марти Шулбърг беше на двадесет и пет, с кестенява коса и очила в дебели рамки, които носеше постоянно.
Чакала изучи внимателно тези две лица, седнал зад писалището в своето жилище на Саут Одри Стрийт. Още един ден му отнеха посещения в магазини за театрален реквизит, оптика и за мъжко облекло в Уест Енд, специализиран за американски дрехи, произведени главно в Ню Йорк. Снабди се и с чифт сини контактни лещи без диоптри, два чифта очила, също без диоптри — едните в златни, а другите в тежки черни рамки, цялостен комплект облекло тип небрежен американец, съставен от черни кожени маратонки, тениска и долни гащета, мръснобели панталони, тънко небесносиньо найлоново яке с цип и плетени яка и ръкавели в червено и бяло, всичко произведено в Ню Йорк. Снабди се също с духовническа бяла риза, колосана обърната яка и черен нагръдник. Етикетите им бяха внимателно отстранени.
Последното му посещение за деня го отведе в голям магазин за мъжки перуки в Челси, собственост на двама хомосексуалисти. Оттам купи комплект за боядисване на коса в умереносиво, както и друг за кестенява заедно с немногословно и точно упътване как да си служи с боите за постигане на най-естествен цвят за кратко време. Купи и няколко четчици за нанасяне на боите. Иначе, с изключение на комплекта американски дрехи, във всеки магазин купуваше само по една вещ.
На следващия ден, 18 юли, в долния край на една от вътрешните страници на „Льо Фигаро“ се появи кратко съобщение: след тежък мозъчен удар, получен в кабинета му на Ке дез Орфевр, по пътя за болницата бе починал заместник-шефът на Криминалния отдел на Следствената полиция комисар Иполит Дюпюи. Посочен бе и неговият приемник — комисар Клод Льобел, шеф на отдел „Убийства“. Предвид огромното натоварване на всички отдели през летните месеци, той щял незабавно да поеме новите си функции. Чакала, който четеше всекидневно всички пристигащи в Лондон френски вестници, прочете съобщението, понеже погледът му попадна на думата „Criminelle“ в заглавието, но не се замисли по въпроса.
Преди да започне ежедневните си наблюдения на летището, той бе решил да проведе цялата операция под чуждо име. Едно от най-лесните неща на света е човек да се сдобие с фалшив британски паспорт. Чакала тръгна по пътя, известен на всички наемници, контрабандисти и други желаещи да преминават държавни граници под чуждо име. Най-напред предприе пътуване с кола по долината на Темза в търсене на малки селища. В третото посетено от него гробище откри интересуващата го надгробна плоча — на Александър Дуган, починал през 1931-ва на две години и половина. Ако бе живяло, в този юлски ден на 1963 година детето щеше да е с няколко месеца по-възрастно от Чакала. Възрастният енорийски свещеник, когото посети в дома му, бе любезен и готов да услужи, когато научи, че гостът е любител генеалог, поставил си задачата да състави родовото дърво на семейство Дуган. Непознатият научи, че в миналото такова семейство наистина се било заселило тук. Той се поинтересува свенливо дали не би могъл да се запознае с църковния регистър, за да улесни своя труд.