— Още нещо — продължи гостът, сякаш не го бяха прекъсвали. — Повече няма да се обаждате на Луис, нито ще разпитвате него или когото и да било друг за мен и истинската ми самоличност. Нито пък ще се интересувате за кого и срещу кого работя. Ако сторите нещо подобно, положително ще науча за любопитството ви. В такъв случай ще умрете. Ако при завръщането ми полицията е уведомена или усетя опит за капан, ще умрете. Ясно ли е?
Г-н Гоосенс се огорчи. Както стоеше в преддверието, той вдигна очи към Англичанина и усети студената змия на страха в стомаха си. Познаваше мнозина от главорезите на белгийския престъпен свят, които идваха при него за някакво по-необичайно оръжие или просто за краден чипонос „Колт Специал“. Бяха сурови мъже. Обаче у посетителя, дошъл от другия бряг на Ламанша, възнамеряващ да убие някаква важна и добре охранявана личност, имаше нещо хладно и неумолимо. Жертвата му нямаше да е шеф на друга банда, а голям човек, може би политик. Домакинът понечи да се възмути или да протестира, но бързо промени намеренията си.
— Господине — каза той, — нищо не искам да знам за вас. Оръжието, което ще получите, няма да има сериен номер. За мен е по-важно онова, което ще сторите, да не насочи търсенето насам, отколкото да науча за вас нещо повече от онова, което вече знам. Желая ви приятен ден.
Чакала излезе под яркото слънце и след две пресечки хвана такси за центъра и хотел „Амиго“.
Допускаше, че за да купува оръжие, Гоосенс вероятно разполага и с фалшификатор, но предпочете да намери собствен. Отново му помогна Луис, старият познат от времето в Катанга. Не че беше кой знае колко трудно. Брюксел поддържаше стара традиция в производството на фалшиви лични документи и много чужденци оценяваха липсата на пречки в тази насока. В началото на шестдесетте години Брюксел бе и изходна точка за наемните войници — преди времето когато френски, южноафрикански и британски наемници заляха Конго. След като бизнесът в Катанга приключи, из баровете в квартала на червените фенери, се размотаваха над триста безработни „военни съветници“ от бившия режим на Чомбе, много от които разполагаха с по няколко комплекта лични документи.
С посредничеството на Луис Чакала срещна своя човек в един бар на Рю Ньов. Представи се и двамата се уединиха в едно ъглово сепаре. Чакала извади шофьорската си книжка, издадена преди две години от Лондонската община на негово име. Беше валидна още няколко месеца.
— Това — каза той на белгиеца — принадлежеше на един човек, който е вече покойник. Тъй като ми е забранено да карам кола във Великобритания, трябва ми нова първа страница със собственото ми име.
И постави пред фалшификатора паспорта с името Дуган. Човекът погледна най-напред паспорта, забеляза, че е нов, видя, че е издаден само преди три дни, и хвърли лукав поглед към Англичанина.
— Така… — промълви той и разгърна малката червена шофьорска книжка. След малко вдигна поглед. — Нищо сложно, Monsieur, британските чиновници са джентълмени. Изглежда, и през ум не им минава, че един официален документ може да бъде подправен, та не вземат кой знае какви предпазни мерки. Тази хартийка… — той чукна с пръст малкото листче, залепено върху първата страница, върху което бяха отбелязани номерът на разрешителното и имената на приносителя — може да се изготви с помощта на детски печатарски комплект. Водният знак е лесен. Няма проблеми. Това ли е всичко?
— Не, трябват ми още два документа.
— Аха. Ако позволите, стори ми се странно, че търсите среща с мен по такъв незначителен повод. И в Лондон би трябвало да има хора, способни да се справят с такава задача за няколко часа. Какви са другите документи?
Чакала ги описа най-подробно. Очите на белгиеца се присвиха замислено. Извади пакет „Bastos“35, предложи на Англичанина, който отказа, и запали.
— Това вече не е лесно. Френската лична карта как да е. Лесно се намират и върху тях може да се работи. Сам разбирате, за да се постигне най-добрият резултат, трябва да е оригинал. Обаче другият… Мисля, че дори не съм виждал такъв. Крайно необичайна поръчка.
Млъкна, докато Чакала поръча на минаващия край тях келнер да напълни отново чашите. Когато онзи се отдалечи, белгиецът продължи:
— И после, снимката. Няма да е лесно. Казвате, че трябва да има разлики по отношение възрастта, ръста и цвета на косите. Повечето от желаещите да получат фалшив документ настояват да се постави собствената им снимка, но да се попълнят неверни лични данни. Обаче изработването на нова снимка, без прилика със сегашния ви образ, усложнява задачата.
Отпи половината бира, като не спираше да наблюдава англичанина.