Той, Касон, бе получил същата сутрин известие по пощата, според което главният му представител в Париж бе успял да вкара свой агент в непосредствена близост до човек от антуража на Дьо Гол. Нужни бяха още няколко дни, за да може този агент да се добере до достатъчно сигурни сведения за местонахождението на генерала и преди всичко плановете му за пътувания и публични явявания, които вече не се оповестяваха предварително. Така че би ли забавил Роден топката още няколко дни, та да може Касон да съобщи на наемника един парижки телефонен номер, от който да получава сведения — жизненоважни за успеха на неговата мисия.
Роден обмисли обстойно аргумента на Касон и в крайна сметка се съгласи. И двамата не бяха в течение на намеренията на Чакала, така че изпращането на нареждания на банкерите, последвани от писмо до Лондон с парижкия телефонен номер, не биха накарали убиеца да промени нещо от своята програма. Никой от терористите в Рим не можеше да знае, че той вече е набелязал своя ден и с часовникарска точност разработваше план с мерки, предвидени за всяка дребна случайност.
Седнал на покрива в тази гореща римска нощ, слял обемистата си фигура със сянката на грамадната климатична инсталация, уловил удобно в тренираната си ръка своя „Колт“ 45, Ковалски се тревожеше за едно момиченце в Марсилия, което имаше в кръвта си нещо, дето започваше с „левке“. Малко преди разсъмване в главата му узря идея. Спомни си, че когато за последен път видя Жожо през 1960 година, бившият легионер му спомена, че ще си слага телефон.
Сутринта, когато Ковалски получи писмото, Чакала излезе от хотел „Амиго“ в Брюксел и взе такси до ъгъла на улицата, на която живееше г-н Гоосенс. По време на закуската се бе обадил на оръжейника с името Дуган, с което му бе известен, и се уговориха за 11 часа. Пристигна на ъгъла в десет и тридесет и прекара половин час в изучаване на улицата иззад вестника си, седнал на една пейка край тротоара в обществената градинка.
Всичко изглеждаше напълно спокойно. Яви се точно в единадесет и Гоосенс го въведе в малката канцелария до антрето. След това заключи внимателно входната врата и постави предпазната верига. В канцеларията англичанинът попита:
— Някакви проблеми?
Белгиецът изглеждаше смутен.
— Ами страхувам се, че има.
Чакала го гледаше студено и с безизразно лице, с присвити, недоволни очи.
— Казахте ми, че ако дойда на първи август, ще мога да получа пушката до четвърти и да си я взема — напомни той.
— Точно така и мога да ви уверя, че проблемът не се отнася до пушката — отвърна белгиецът. — Тя всъщност е готова и честно казано, смятам я за един от своите шедьоври — възхитителен образец. Бедата идва от другото, което трябва да се изработи от а-бе. Нека ви покажа.
Върху бюрото лежеше плоско куфарче с дължина около шестдесет сантиметра, ширина — четиридесет и дебелина — десет. Г-н Гоосенс го отвори и Чакала надникна вътре.
Приличаше на плоска табла, разделена на внимателно оформени легла — всяко точно по очертанията на онази част от карабината, която щеше да легне там.
— Това не е оригиналното куфарче, сам разбирате — обясни г-н Гоосенс. — То щеше да е прекалено дълго. Това го правих сам. Точно по мярка.
Използвано бе всяко местенце. По дължината на горната страна лежаха цевта и патронникът — двете заедно не по-дълги от четиридесет и пет сантиметра. Чакала ги извади и разгледа. Бяха много леки и наподобяваха по-скоро ствол на автомат. В патронника бе плътно вкаран тънък затвор. Той завършваше с фрезовата хватка, в която влизаше останалата част.
Англичанинът хвана профилирания край на затвора между палеца и показалеца си и завъртя рязко обратно на часовниковата стрелка. Затворът се освободи и превъртя в жлеба. Плъзна се назад, за да разкрие лъскавото гнездо, където щеше да легне патронът, и тъмния отвор в задния край на цевта. Гостът рязко върна затвора и го завъртя надясно. Той мазно щракна.