— Не сте първият изнудвач, когото срещам — каза той. Не като обвинение, а просто произнесена с равен глас констатация. Белгиецът бе скандализиран.
— Но моля ви, мосю! Изнудване? Аз? Това, което предлагам, няма нищо общо, тъй като изнудването е повтарящ се процес. Предлагам ви просто една сделка срещу известна сума. В края на краищата аз държа в сейфа си оригинала на шофьорската книжка, проявените плаки, всички негативи от снимките, които ви направих, както и, боя се… — той изрази с гримаса колко го е страх — една друга снимка, успях да я щракна, докато стояхте под лампата без грим. Сигурен съм, че ако тези документи попаднат в ръцете на британските или френските власти, биха ви създали известни неудобства. Вие очевидно сте човек, свикнал да плаща, за да избягва неудобствата в живота…
— Колко?
— Хиляда лири, мосю…
Англичанина обмисляше предложението, като леко поклащаше глава, сякаш то предизвиква у него слаб, чисто научен интерес.
— При положение, че си върна тези документи, сумата си струва — призна той.
Белгиецът се засмя победоносно:
— Радвам се да чуя това, мосю.
— Отговорът обаче е не — продължи Англичанина, сякаш все още мислеше усилено.
Очите на белгиеца се присвиха.
— Но защо? Не разбирам. Казвате, че си струва да се даде тази сума, за да си ги върнете. Това е почтена сделка. И двамата сме свикнали да сключваме сделки за това, което желаем да получим, и да ни се плаща за него.
— Причините са две — отвърна меко другият. — Първо, нямам никакви доказателства, че оригиналните негативи не са откопирани, така че първото искане да бъде последвано от други. Нито пък съществуват доказателства за това, че не сте предали документите на някой приятел, който при поискване ще реши изведнъж, че те не са вече у него, освен ако и той самият не бъде разубеден с някоя хилядарка.
Белгиецът се отпусна.
— Ако само това ви безпокои, страховете ви са напразни. Първо, в мой интерес е да не доверявам документите на съдружник от страх, че той може да откаже да ми ги върне. И през ум не ми е минавало, че ще се разделите с хиляда лири, без да получите документите. Така че от моя гледна точка е безсмислено да губя контрол над тях. Повтарям — те са в банков сейф.
Що се отнася до възможността за нови искания, и това би било лишено от смисъл. Едно фотокопие на шофьорската книжка не би направило впечатление на британските власти, а дори и да ви хванат с този фалшификат, това би ви причинило някои неприятности, но не дотам, че да оправдаят многократни изплащания на суми за мен. Що се отнася до другите карти, ако френските власти бъдат осведомени, че някакъв англичанин се представя за несъществуващия французин Андре Мартен, те наистина биха могли да ви арестуват, ако влезете в страната под това име. Но ако аз отправя нови искания за пари, за вас би било по-лесно да захвърлите документите и да си намерите друг фалшификатор, който да изготви нов комплект. Тогава вече няма да има защо да се опасявате от разкриване във Франция под името на Андре Мартен, тъй като Мартен ще е престанал да съществува.
— А кое ще ми попречи да сторя това още сега? — попита Англичанина. — След като един нов пълен комплект би ми струвал навярно не повече от още сто и петдесет лири?
Белгиецът разпери ръце с обърнати нагоре длани.
— Залагам на обстоятелството, че спокойствието и елементът време си струват, от ваша гледна точка, парите. Мисля, че тези документи на името на Андре Мартен са ви необходими, както и моето мълчание, поне за определен срок. За изработването на нов комплект отива много време, а и документите няма да са така добри. Тия, с които разполагате, са съвършени. Така че имате нужда от документите и моето мълчание, и то сега, веднага. Ето ви документите. Мълчанието ми струва хиляда лири.
— Щом така поставяте нещата, добре. Но какво ви кара да мислите, че разполагам с хиляда лири, и то тук, в Белгия?
Фалшификаторът се усмихна с разбиране, като човек, комуто са известни отговорите на всички въпроси и който не е обременен от предразсъдъци срещу разкриването им с цел задоволяване капризите на близък приятел.
— Мосю, вие сте английски джентълмен. Това е ясно за всички. Искате обаче да минете за френски работник на средна възраст. Говорите френски свободно и почти без акцент. Именно по тези причини съм избрал Колмар за родно място на Андре Мартен. Елзасците говорят френски с лек акцент като вашия. Минавате през Франция дегизиран като Андре Мартен. Чудесно, гениален ход. Кому би хрумнало да претърсва един старец като Мартен. Така че това, което пренасяте, би трябвало да е ценно. Може би наркотици? Много са на мода сред някои интелектуални среди в днешна Англия. А Марсилия е един от главните снабдителни центрове. Или пък диаманти? Не знам. Във всеки случай бизнесът ви е доходен. Английските лордове не си губят времето с джебчийство по конните състезания. Моля ви, мосю, нека спрем разиграването. Обадете се на приятелите си в Лондон и ги помолете да ви преведат телеграфически хиляда лири в тукашна банка. А утре вечер си разменяме стоките и хоп, вие си тръгвате по пътя. Нали така?