Англичанина кимна няколко пъти, потънал сякаш в печален размисъл върху едно изпълнено с грешки минало. Внезапно вдигна глава и се усмихна мило на белгиеца. Фалшификаторът за първи път го видя да се усмихва и изпита огромно облекчение, че този спокоен англичанин прие нещата така кротко. Е, поувърта известно време в търсене на изход, но то си е в реда на нещата. В крайна сметка всичко мина гладко. Човекът клекна. Белгиецът усети как напрежението го напуска.
— Много добре — каза Англичанина, — печелите. Мога да имам хилядата лири до утре на обяд. Обаче при едно условие.
— Условие ли? — Белгиецът отново застана нащрек.
— Няма да се срещнем тук.
Фалшификаторът бе объркан.
— Нищо му няма на мястото. Спокойно е, тихо…
— Не и от моя гледна точка. Току-що ми съобщихте, че именно тук сте ме снимали тайно. Нямам желание малката ни церемония по размяна на съответните пакети да бъде прекъсната от тихото щракване на фотоапарата от тайно местенце, където предвидливо сте скрили ваш приятел…
Облекчението на белгиеца бе очевидно. Той се изсмя високо:
— Не бива да се страхувате от това, cher ami59. Ателието си е мое, никой не идва тук, ако не съм го поканил. Човек трябва да е дискретен, сам разбирате, защото тук се занимавам с някои странични дейности като снимки за туристи. Много върви, но не е работа, дето подхожда за едно студио на Големия площад…
Белгиецът вдигна лявата си ръка, сключи палеца и показалеца, така, че да образуват буквата „О“ и няколко пъти прокара изпънатия показалец на дясната през образувания отвор, за да илюстрира полов акт.
Очите на англичанина премигнаха. Той се усмихна широко, след което прихна в смях. Белгиецът също се засмя на шегата. Англичанинът сграбчи ръцете на своя домакин над лактите и пръстите му се впиха в бицепсите. Държеше здраво белгиеца, чиито ръце продължаваха да изпълняват еротичните си движения. Белгиецът все още се смееше, когато доби усещането, че в интимните му части се е блъснал бърз влак.
Главата клюмна напред, ръцете прекъснаха мимическата си игра и се отпуснаха към премазаните тестиси, от които се бе отлепило коляното на стисналия го в желязна хватка мъж. Смехът премина в писък, гъргорене, задавено от напън за повръщане. Полузагубил съзнание, той се свлече на колене, после направи опит да се катурне напред и настрани, за да легне на пода и да облекчи болката си.
Чакала почти нежно го пусна на пода. След това прекрачи свляклата се фигура и възседна незащитения гръб на белгиеца. Дясната му ръка мина под шията, показа се от другата страна и се вкопчи в левия бицепс. Лявата китка се оказа зад тила на фалшификатора. Последва рязко и жестоко дръпване — назад, нагоре и настрани.
Хрущенето от счупването на гръбначния стълб не бе може би кой знае колко силно, но в тишината на ателието прозвуча като пистолетен изстрел. Тялото на фалшификатора се сгърчи за последен път и се отпусна безжизнено като парцалена кукла. Чакала поддържа още миг, след което остави трупа да падне ничком на пода. Мъртвото лице се извърна встрани, ръцете между бедрата още притискаха интимните части, полупрехапаният език леко се подаваше през зъбите, отворените очи се взираха в избледнелите шарки на линолеума.
Англичанина бързо прекоси помещението, за да се увери, че завесите са добре притворени, после се върна при трупа. Обърна го и с потупване откри ключовете в левия джоб на панталоните. В отдалечения край на ателието имаше голям сандък за реквизит и гримове. Четвъртият ключ, който изпробва, отвори капака и гостът прекара десет минути в изпразване на съдържанието, което трупаше на безформени купчини по пода.
Когато сандъкът бе изпразнен, той вдигна тялото на фалшификатора под мишниците и го замъкна до него. Влезе доста лесно, отпуснатите крайници се сгъваха, за да попълнят четвъртитите контури. След няколко часа щеше да настъпи трупното вкочаняване и щеше да замрази тялото в новозаетото положение на дъното на сандъка. Чакала започна да връща обратно извадените вещи. Перуки, дамско бельо и всякакви меки предмети запълниха пространствата между крайниците. Отгоре наслага няколкото палитри грим и туби с крем. Най-накрая напъха цялата неразбория от кутийки с кремове, два пеньоара, един-два пуловера и джинси, домашен халат и няколко чифта мрежести дамски чорапи. Всичко това покри трупа и запълни сандъка догоре. Необходимо бе леко усилие, за да се притвори капакът, но след това езичето влезе на своето място и катинарът бе заключен.