Выбрать главу

Чакала стана по същото време и извърши педантичните си приготовления. Най-напред се изкъпа и избръсна, а след това се справи с превъзходната закуска, оставена върху поднос край леглото му. Измъкна куфарчето от гардероба и внимателно опакова всяка част от съдържанието му в пореста гума, след което завърза пакетите с канап. Подреди ги на дъното на раницата си. Отгоре им сложи кутийките с боя, четчиците, грубите панталони и карираната риза, чорапите и туристическите обувки. Пазарската мрежа се побра в единия външен джоб на раницата, а кутийката с патрони — в другия.

Облече една от обичайните си ризи на райета, модерни през 1963 година, лек гълъбовосив костюм вместо камгарното каре, което носеше обикновено, чифт леки обувки от черна кожа на фирмата „Гучи“. Бродирана връзка от черна коприна допълни тоалета. Вдигна раницата с една ръка и слезе при колата, оставена на хотелския паркинг. Заключи товара си в багажника. Върнал се във фоайето, Чакала получи пакетирания обяд, кимна в отговор на отправеното от администратора пожелание за bon voyage66 и към девет часа вече се носеше извън Брюксел по старата магистрала за Намюр. Равнинната околност вече се грееше на горещите слънчеви лъчи — предвестници на настъпващ жарък ден. Пътната карта го осведоми, че до Бастон има осемдесет и един километра, към които той прибави още няколко за откриване на закътано местенце в гористите хълмове южно от градчето. Прецени, че ще се справи лесно с пътя до пладне, и подгони симката по следващия прав и равен участък през Валонската долина.

Преди слънцето да достигне зенита, беше отминал Намюр и Марш, като следваше пътните знаци, според които до Бастон не оставаха много километри. След като премина през градчето, разорано до основи през зимата на 1944 година от танковете „Тигър“ на Хасо фон Мантойфел, Чакала пое по хълмовете южно от града. Гората ставаше все по-гъста, виещият се път все по-често биваше засенчван от вековни буки и брястове и все по-рядко през дърветата се прокрадваше самотен слънчев лъч.

На осем километра извън града забеляза тесен коловоз, навлизащ в гората. Пое по него и след още около километър и половина попадна на друго тясно отклонение. Вкара колата няколко метра навътре и я скри сред ниски шубраци. Изчака известно време в сенчестата горска прохлада, запалил цигара и заслушан в пукането на охлаждащия се блок на двигателя, шепота на вятъра във върхарите и далечното гугукане.

Слезе бавно от колата, отключи багажника и остави раницата върху капака. Една по една смени дрехите си, сгъна безупречния гълъбовосив костюм върху задната седалка на симката и нахлузи грубите панталони. Беше достатъчно топло, за да няма нужда от сако, и той само смени затворената риза и вратовръзка с карираната рубашка, каквито носят дървосекачите. Най-накрая леките и скъпи градски обувки отстъпиха място на туристическите боти и вълнените чорапи, в които напъха маншетите на панталона.

Една по една отви съставните части на пушката и ги сглоби парче по парче. Заглушителя сложи в единия джоб на панталона, а оптическия прицел в другия. В левия джоб на ризата изсипа двадесетина патрона от кутийката, а единствения експлодиращ, все още увит в меката хартийка, пусна в десния.

Когато цялата пушка бе сглобена, той я положи върху капака и отиде отново до багажника, откъдето измъкна купеното предната вечер от една сергия на брюкселския пазар. Преди да се върне в хотела, го остави за през нощта в багажника. Беше зеленокор пъпеш. Заключи багажника, пусна пъпеша в празната раница заедно с боите, четките и един ловджийски нож, заключи колата и навлезе в гората. Тъкмо преваляше пладне.

След десет минути откри дълго и тясно открито пространство — поляна, от чийто край имаше ясна видимост на около сто и петдесет метра. Подпря пушката на едно дърво и след като отброи сто и петдесет крачки, потърси друго, откъдето да се вижда оставеното оръжие. Изсипа съдържанието на раницата на земята, отвори капачките на двете кутийки с боя и се залови за пъпеша. Горната и долната му част бяха бързо оцветени в кафяво. Средата стана розова. Докато и двата цвята не бяха още засъхнали, грубо очерта с показалец очи, нос, мустаци и уста.

Като заби ножа в горната част на пъпеша, за да не размаже с пръсти боята, Чакала много внимателно го пусна в пазарската мрежа. Тънките корди и едрата мрежа не можеха да прикрият очертанията нито на самия пъпеш, нито на нарисуваното върху него.

вернуться

66

На добър път (фр.). — Б.пр.