Като свърши, излезе на коловоза, подкара към главния път и зави наляво за Бастон, Марш, Намюр и Брюксел. Прибра се в хотела малко след шест и след като качи раницата в стаята, слезе да уреди с администратора сметката за колата. Преди да се изкъпе за вечеря, прекара един час във внимателно почистване на всички части на оръжието и смазване на неговите движещи се части. Прибра ги в куфарчето, а него заключи в гардероба. По-късно вечерта раницата, канапът и няколко листа пореста гума бяха хвърлени в боклукджийския контейнер на някаква фирма, а двадесет и една гилзи потънаха в общинския канал.
В същото понеделнишко утро на пети август Виктор Ковалски се намираше отново в Централната поща на Рим и търсеше помощта на някой, който знае френски. Този път искаше да се свърже с информационната служба на АЛИТАЛИЯ и да научи часовете на полетите до и от Марсилия през текущата седмица. Разбра, че е пропуснал възможността за този ден, тъй като машината излиташе от Фиумичино след час и нямаше време да я хване. Следващият пряк полет бе в сряда. Не, нямаше други компании, които да извършват преки полети от Рим до Марсилия. Имаше комбинирани полети. Интересува ли се сеньор от подобна възможност? Не? Полет в сряда? Разбира се. Излитане в единадесет и петнадесет предобед и кацане на марсилското летище Маринян малко след пладне. Едно място? Само отиване или и връщане? Разбира се, а името? Ковалски съобщи имената от документите, които имаше в джоба си. След премахването на паспортните формалности в рамките на Европейската общност националната лична карта бе достатъчна.
Помолен бе да се яви на гишето на АЛИТАЛИЯ във Фиумичино един час преди излитането в сряда. Когато служителят от другия край на линията остави слушалката, Ковалски взе очакващите го писма, заключи ги в куфарчето си и напусна сградата, за да се прибере в хотела пеша.
На следващата сутрин Чакала се срещна за последен път с г-н Гоосенс. Позвъни по време на закуската и Оръжейника го извести, че със задоволство може да съобщи привършването на работата. Ще обича ли мосю Дуган да намине в 11 часа предобед? И нека донесе, моля, необходимото за окончателна проба.
Пак пристигна половин час по-рано, прибрал малкото дипломатическо куфарче в един най-обикновен куфар, който купи същата сутрин от магазин за употребявани вещи. Половин час наблюдава улицата на Оръжейника, преди да доближи накрая спокойно входната врата. Когато г-н Гоосенс го посрещна, той без колебание влезе в кабинета. Гоосенс влезе при него, след като заключи входната врата и затвори след себе си вратата на кабинета.
— Има ли други проблеми? — попита Англичанина.
— Не, този път мисля, че всичко е наред.
Белгиецът измъкна иззад бюрото си няколко рула зебло и ги положи отгоре. Като ги разгъна, нареди една до друга няколко стоманени тръбички, полирани така, че приличаха на алуминиеви. Когато остави и последната, протегна ръка за куфарчето с частите на пушката. Чакала му го подаде.
Една по една Оръжейника пъхаше частите в тръбичките. Всички пасваха точно.
— Как мина тренировката? — попита белгиецът, докато работеше.
— Твърде задоволително.
Като пое оптическия прицел, Гоосенс забеляза, че настройващите болтчета са закрепени с лепило за пластмаса.
— Съжалявам, че калибриращите болтчета трябваше да станат толкова малки — каза той. — По-добре е да се изработят по-точни маркировки, но размерът на главите на оригиналните болтове обърка нещата. Трябваше да използвам тези малки болтчета без глави. В противен случай прицелът не би се поместил в тази тръба. — Пъхна прицела в предназначената за него стоманена тръба и той пасна точно както и останалите части. Когато и последната от петте части изчезна от погледа, той взе мъничката стоманена игла, представляваща спусъка, и останалите пет експлодиращи патрона.
— Тези тук трябваше да поместя другаде — обясни домакинът.
Взе тапицирания с черна кожа приклад на пушката и показа на клиента къде е прорязан с бръснач. Пъхна спусъка в меката част под кожата и залепи прореза с черна изолационна лентичка. Изглеждаше съвсем нормално. Белгиецът извади от чекмеджето на бюрото си гумено цилиндърче с диаметър около четири и височина пет сантиметра.
От центъра на окръжната му основа стърчеше стоманено стъбло с резба.
— Това се слага на края на последната тръба — обясни белгиецът.
Около стъблото в гумата бяха пробити пет отвора. Той пъхна внимателно по един патрон във всеки от тях, така че останаха да се виждат само бронзовите капсули.