Но как се е случило това? Защо е останал жив? Може би благодарение на имунитета, получен при ваксинирането с мутиралите вируси WA5PS? Но едва ли е така. Аз не успях да постигна желания ефект от ваксината още тогава, преди седем години. А може би… Като се знае, че повечето от бомбите, паднали над Вашингтон, са били неутронни… Той не е получил смъртоносна доза, защото се е намирал на деветия подземен етаж в Белия дом, но е бил облъчен с определено количество неутрони, на което се дължи сегашното му психическо разстройство. А, от друга страна, неутроните може би са го предпазили да не умре от щама на нуклеиновите киселини на Рински.
В края на краищата нито една съветска ракета не е била насочена към Южния полюс. Ако тогава, по време на нашето съвещание, бяхме мислили трезво, щяхме да преценим, че Съветският съюз едва ли би могъл да стори такова нещо — да насочи своите ракети към Южния полюс. Но ние нямахме никаква информация и затова не изключвахме и такава възможност, макар и вероятността да бе нищожна. И заради тази нищожна вероятност Йошидзуми отиде в САЩ. Какво ли си е помислил той за нас, хората, които го изпратиха на смърт, след като е разбрал всичко? И все пак това наистина е ирония на съдбата. Седемдесет процента от американските и от съветските ракети носеха неутронни бомби, бомби, които не причиняват никакви разрушения, а унищожават само хората, и затова бяха наречени „антихуманно оръжие“. И именно тези антихуманни бомби спасиха човечеството от нуклеиновите киселини на Рински.
Още преди седем години разбрах, че за получаването на мутиралата разновидност на WA5PS са необходими високоскоростни неутрони. Тази мутирала разновидност имаше свойство да потиска размножаването на щамовете. Но в природата, както е известно, не съществуват високоскоростни неутрони, ето защо бе много трудно моята ваксина да се произведе в условията на Южния полюс. За да получа количества само за двадесет души, ми трябваха цели три години. И когато на деветата година след бедствието първите седемнадесет човека, които ваксинирах, стъпиха на континента, сърцето ми тревожно се разтуптя. И колко се учудих, когато ми съобщиха, че на континента отново са се появили млекопитаещи, а във въздуха няма щамове. Но едновременно се и зарадвах, защото разбрах, че вирусите са претърпели същата мутация, която получих и аз. Сега вече е късно, трябваше по-рано да се сетя, че такава ситуация е възможна. Тогава щяхме и по-рано да се завърнем в топлия пояс. Наистина говоря, като се основавам само на аналогии, но ако всичко казано дотук е вярно, това наистина е ирония на съдбата. Защото медицината, чието предназначение е да спасява хората от смърт и болести, унищожи повече от три милиарда души, а после неутронните бомби, които бяха създадени с единствената цел да се унищожи човечеството, го спаси. Да, не мога да кажа нищо друго, освен че е ирония на съдбата.
В края на краищата в безкрайната Вселена ние сме само играчки в ръцете на случайността. И на нас, чийто живот е толкова кратък, славната история може да ни изглежда нещо вечно, но в действителност и тя е само страница от неизменния сюжет в безкрайната Вселена. Осмислянето на този факт обаче не трябва да поражда V хората песимизъм и безверие. Осъзнаването на преходността на нещата, на природата, на Вселената е човешка, най-човешката черта. Но човекът трябва да се бори със случайността, трябва да осъзнае факта, че не неговите събратя са тези, с които трябва да воюва. Ако хората осъзнаят това, нима няма да бъде сложен край на всички братоубийствени войни, нима няма да се роди съюз, в който всички хора ще се възправят срещу материалното и ще се прояви истинският характер на духовното.
Но засега е безсмислено да говоря за тези неща. Изглежда, човечеството опознава нещата чрез непрестанни опити и грешки. Моето послание е за времената, когато човекът отново ще си е възвърнал славата, която имаше преди бедствието. Но жаждата се забравя бързо, след като се утоли. Всичко ли ще бъде забравено толкова бързо, щом настъпи известно облекчение, успокоение? Нима ние, притежавайки опита от няколко световни войни, не повторихме същите грешки?! Затова сега трябва да оставим на потомците си урок от миналото. За да не повторят нашите деца и внуци, завладени от стремежа към славата, грешката, която направихме и ние. Да не забравят урока, получен от гибелта на тримилиардното човечество.