„А освен това сега пък носи и тежък товар — помисли си Йошидзуми, докато гледаше «Бристол», който летеше към базата, — два товарни хеликоптера и петтонен контейнер. За тези две-три години Япония внесе топлина на Южния полюс. Тя винаги се стремеше да не изостава от най-големите сили в света, но сега, като си спомням за миналото, ми става малко смешно.“
— Изглежда, че този бум на Южния полюс ще продължи известно време — каза капитанът, като прибираше в джоба си лулата. — Или, с една дума, това означава, че вие вършите най-великото дело на нашето време.
— И все пак още не е ясно с каква цел беше вдигната такава шумотевица — отвърна Йошидзуми. — Всъщност отначало предлогът беше Международната геофизична година. И като първоначална цел пред нас стоеше изследването на Южния полюс. Но напоследък научноизследователската група се свря в едно ъгълче и се занимава упорито или с проучване на природните богатства, или с тестове за студоустойчивост. И сега сме на кръстопът — не знаем къде да влагаме инвестициите — дали да разработваме ресурсите тук, или да построим град на Южния полюс. Хубаво би било, ако имахме някаква определена цел, например да създадем тук космическа станция, както са направили това американците.
— Това е област, на която хората от държавните учреждения плюха — горчиво се усмихна Тагучи. — Такава е политиката. Ако тези, които се занимават с нея, не издигат един след друг различни лозунги и не поставят някакви цели, всички ще ги смятат за слаби политици. Както и да е, и Япония трябва да си извоюва място редом с другите страни в света. Ето защо, след като изостана с десет години от съветския спътник, с малки космически кораби и малки спътници тя успешно наваксва. А сега и вие с тези изследвания ще вдигнете знамето…
— Доста спорна гледна точка — усмихна се Йошидзуми. Когато се усмихваше, на бузите му със здрав загар от полярното слънце се появяваха трапчинки. Изглеждаше много млад за своите тридесет години. — Обаче наистина ние май трябва да сме благодарни на този бум. И трябва бързо да вземем това, което ни се дава. Да сме готови за времето, когато бумът отмине.
— И все пак — Тагучи отново извади лулата си, която вече бе допушил. Този път не я постави в устата си, а я завъртя между дланите си, сякаш се наслаждаваше от допира с нейната чашка. — В бума съществуват и добри страни. Има и малко празен шум, но има и нещо съществено, което полека-лека води към прогреса — той почука с длан релинга. — Незаконен син на втория атомен бум. Първият беше през 1955 година. Знаеш ли това — „Атомната енергия за мирни цели“?
— Да, спомням си — Йошидзуми кимна. — Бях още гимназист. След няколко години онзи бум утихна, но факт е, че успя да проникне в индустриалния свят. Вторият бум започна през 1965 година, една година след Токийската олимпиада. Тогава правителството издигна като цели „атомната енергия“ и „изследването на Космоса“. И ето че в съответствие с плана за създаване на нов тип кораби за изследване на полярните райони, приет през 1965 година, през 1970 година се появи атомният ледоразбивач.
Изведнъж сирената на „Ширетоко“ пронизително изсвири. Оставаше един час до започването на рейс №2200. От новата база „Шова“ сякаш в отговор също изсвири сирена. Група пингвини Адели8, които вече напълно бяха свикнали с ужасния шум на хеликоптера, сега като че ли се уплашиха, непохватно се заклатушкаха един подир друг и наскачаха във водата.
— Бумът на атомната енергия е свързан и със съкращаването на производството на ядрени оръжия и пускането в употреба на запасите от обогатен уран на СССР и САЩ — продължи Йошидзуми. — В последно време се наблюдават тенденции за появата на бум от най-различен характер. Дори и тук сега има същински бум на атомната енергия. Да оставим настрана такива стари станции като „Мирний“ или „Макмърдоу“. Вече няма държава, която да не притежава на своята база поне малък ядрен реактор.
— А сега сме направо пред космически бум — кимна Тагучи. — Вярно ли е, че НАСА е доставила тук космически кораби?
— Изглежда, че да. Тази година се извършват наземни изпитания на ракетния двигател тип „Кентавър“ и се полагат основите на стартовата площадка. Истинските изпитания ще започнат догодина.
Виждаше се как от базата „Шова“ излита хеликоптер с чудновата форма — същинско скокливо насекомо. Беше хеликоптерът „Самсън“, който носеше между колесара си огромен петтонен контейнер, като пчела, пренасяща капка цветен прашец.