Отново изсвири сирената на „Ширетоко“ — до отплаването оставаха тридесет минути.
3
72° 24′ източна дължина
Това се случи, когато „Ширетоко“ се отдели от брега на остров Онгул и навлезе сред дрейфуващите ледени блокове.
Нощният влак, който идваше от Франция, премина през тунела „Монсни“ и навлезе в Италия. Точно преди Торино помощник-машинистът видя как в планините на север проблесна ярка светлина, последвана от силен взрив. Той веднага уведоми по телефона полицията в Торино.
Разследването бе проведено на следващия ден, когато вятърът утихна. Мястото на катастрофата беше в Алпите, на около тридесетина километра от Торино. Предполагаха, че полетът е бил извършен през нощта, при силна снежна буря, и тъй като вятърът изведнъж бе променил посоката си на югозапад, самолетът се е отклонил от курса си и е бил отнесен на север, където се е разбил над превала на Алпите. Намериха обгорелите останки от самолета и тримата пътници. Двигателят и другите части на самолета бяха разпръснати по снега в радиус един километър от мястото на катастрофата. Целият самолет беше изгорял, но по останките от корпуса бе установено, че е бил дървен. Когато се разбра, че боядисаният в черно самолет не се засича от радарните вълни, секретните служби във всички страни се разтревожиха. Бяха отправени запитвания в различни европейски страни, но никой не бе чувал за такъв самолет. Съмненията се подсилваха и от факта, че самолетът беше от неизвестна националност. Специално за случая бе пристигнал офицер, отговарящ за информационната работа в НАТО. Дали това не беше придобилият печална слава шпионски самолет „Ю–2“? Но в края на краищата нямаше никаква нишка, за която човек можеше да се хване.
Точно по същото време стана известно, че професор Грегъри Карлски, работещ в секретната служба при сухопътните сили, се е самоубил в дома на своята природена сестра, като прерязал вените на лявата си ръка. Хората от службата МИ–6 веднага започнаха разследване, но на никого не дойде наум да свърже самоубийството на професора със самолетната катастрофа, която беше станала на място, отдалечено на петстотин километра от Брайтън. Обаче службата МИ–6, която по упоритост не отстъпваше на израелската тайна полиция, започна внимателно и бавно да разплита нишките.
Близо до останките на самолета се търкаляха парчета от куфарчето от дуралуминий, което без съмнение се бе ударило в скалата. Капакът му беше откъснат, а самото то — очукано. Изглежда, всичко, което е било вътре, бе изгоряло. Няколко десетки метра по-нататък лежеше тънка, покрита с олющена синя боя, метална пластина, запазила първоначалната си цилиндрична форма. А наоколо, по снега и по скалите, ослепително блестяха разпилени стъклени късчета. От време на време те поскръцваха под обувките на следователите и на любопитните зяпачи, дошли да видят останките от катастрофиралия самолет. Когато хората слязоха от планината, тези стъклени парченца се стриха и се превърнаха в ситен прашец, който се смеси със снега. Не след дълго връхлетя последната за годината студена вълна. Останките от катастрофиралия тайнствен самолет бяха взети за изследване, а стъкленият прашец беше затрупан под снега.
Отмина лютата зима. Над Алпите зачестиха слънчевите дни. Снеговете от планинския проход, затворен между двата снежни върха Монблан и Монте Визо във Франция и Италия, лека-полека започнаха да се топят. Водите от разтопения сняг се събираха в река По, пресичаща от запад на изток плодородната равнина Ломбардия, и на юг от Венеция се вливаха в Адриатическо море. Железопътната линия, която прекосяваше град Торино — вратата към Северна Италия, минаваше на запад през Милано, Венеция, Триест, Белград, София и свързваше през Истанбул Европа с Азия. На югозапад — през Генуа и италианското крайбрежие, тя достигаше Рим и Неапол, а на изток — през Лион, Дижон и Париж, проникваше в сърцето на Европа.
Все още беше рано за топенето на снеговете. Сред космическия мрак Земята за кой ли път продължаваше, пътешествието си. Тя бавно се въртеше и около Слънцето и така приближаваше към пролетното равноденствие…
Глава II
ПРОЛЕТТА
1
Март
На тридесети март, около два часа следобед, една разкошна спортна кола беше катастрофирала на магистралата, която водеше за Рим. Колата беше с турбодвигател алфа-ромео, тип „Баркас боланте“. Според показанията на шофьора на камиона, който едва бе избягнал челния удар и с края на бронята си бе блъснал катастрофиралата кола в мантинелата, въпросната алфа-ромео се движела със скорост около 90 километра по правия участък на магистралата. Нейният шофьор внезапно заклатил глава, сякаш бил пиян, и пресякъл осовата линия. Шофьорът на камиона рязко завъртял кормилото и натиснал спирачка, при което спортната кола се блъснала в бронята на камиона и благодарение на това не се преобърнала.