Това потвърдиха и тримата свидетели. Случилото се беше необичайно, понеже броят на катастрофиралите коли с турбодвигатели все още беше незначителен. Но ужасяващата гледка потвърждаваше, че всичко е истина. От удара в мантинелата беше засегнат турбодвигателят и отломките на турбината се бяха забили като сребърни игли в камиона и в асфалта. Но двамата души в колата били предпазени от металния капак отзад, затова не бяха набодени като таралежи.
Когато шофьорът на камиона дотичал до катастрофиралата кола, младият мъж зад волана вече бил мъртъв. Кормилото от еластичен материал, което напоследък биваше монтирано във всички развиващи голяма скорост леки коли с цел да бъде намален процентът на смъртоносните наранявания при автопроизшествия, било само леко огънато. Водачът на камиона освободил пострадалия от различните предпазни устройства и когато го огледал, видял, че няма никакви външни увреждания. Но намиращата се в колата очарователна девойка с платиненоруси коси, изглежда, била тежко ранена. Била се ударила в предното стъкло и кръвта, която струяла от челото, обливала цялото й лице. От удара в мантинелата гръдният й кош хлътнал и от разкъсаните дробове бликала като фонтан кървава пяна. Но тя била още жива. Когато санитарите от пристигналата линейка се опитали да измъкнат ранената от смачканата кола, тя започнала да стене, а кръвта бликала направо от устата й:
— Тонио… Тонио… Престани… Какво става?…
Това произшествие привлече вниманието на обществеността главно по две причини: първо, защото мъжът беше Антонио Северини — популярен артист от киното и телевизията, любимец на жените. А жената до него, преди замесена в шпионските афери на НАТО, сега бе известна като „колгърл“. Другата причина, предизвикала шумния отзвук от смъртта на Антонио Северини, беше любовната му връзка с някаква принцеса от Близкия изток, която била страшно влюбена в него и за която той възнамерявал да се жени. Светът, който се увлича от скандалните истории, веднага заговори за проститутката, свързана с шпионска дейност, за принцесата и за прочутия красавец. Понесоха се слухове, че било убийство. Но полицията, която разследваше инцидента, доказа, че мълвата е неоснователна и случилото се е наистина злополука. Вниманието на обществеността беше привлечено и от фирмата-производителка на автомобили алфа-ромео. Защото независимо от всички мнения и твърдения колите „Баркас боланте“ бяха първите спортни коли с газови турбини, развиващи скорост 200 километра в час, и все още пораждаха съмнения от гледна точка на безопасността и маневреността. Съобщението за продажбата на баркас боланте де лукс се бе появило в началото на месец март, като в Европа бяха продадени само три коли на частни лица. Сред тях беше и Тонио. При това, за да направи реклама на колата, фирмата му я продаде на половин цена за неговото, тъй да се каже, „пробно пътуване“. Фирмата очакваше при това пътуване Тонио да вложи цялото си умение, което някога проявяваше на ралито Льо Манс.
„Първото произшествие с турбокола, управлявана от плейбой“ — под такова заглавие случаят беше описан в европейската преса. Фирмата „Алфа-Ромео“ губеше своите търговски позиции и затова настояваше да бъдат изяснени причините за автопроизшествието. Какви бяха те? Незадоволителното състояние на автомобила или някаква грешка на водача? Всички свидетели до един твърдяха, че Тонио се движел бавно, въпреки че карал по правия участък на магистралата. Скоростта била по-малка от деветдесет километра. Най-голямото доказателство беше стрелката на скоростомера, която сочеше осемдесет и пет. Километражът на колата показваше, че тя още не бе пробягала и хиляда и петсотин километра. Ако действително е било така, каква беше причината за катастрофата? Какво ли се бе случило с предпазното устройство — гордостта на фирмата, за което говореха, че наподобявало предпазното устройство на реактивните самолети, развиващи скорост 3 маха. Всички говореха само за фирмата „Алфа-Ромео“. Носеха се слухове, че тя може да фалира. Всички свидетели твърдяха в един глас, че Тонио здраво държал кормилото, независимо че до него седяла невиждана красавица. И служителят от бензиностанцията, където били спрели, за да заредят колата, твърдеше, че Тонио карал много внимателно. Лекуващият лекар на Тонио от Милано съобщи, че преди няколко години на поредното рали Льо Манс той претърпял катастрофа, като по чудо оживял и оттогава у него останал страхът от високите скорости. След този случай Тонио винаги карал много внимателно. И сега, когато получил предложение от фирмата „Алфа-Ромео“ да купи на половин цена баркас боланте, приел предложението с видима радост, но в душата си, изглежда, бил притеснен. Не оставаше нищо друго, освен истината за странната катастрофа да се чуе от устата на госпожица М., която се намираше в болницата в Рим.