При това смъртта няма чак толкова голямо значение за обществото, както си мислите. Да оставим настрана убийствата и покушенията. Дори когато става дума за някой международно известен лидер, определи ли се краят му като „естествен“ — или „поради болест“, хората само леко свеждат глава, а после вместо причините за смъртта обсъждат кой ще заеме освободеното място, как ще се изменят нещата сега, с една дума, вниманието се съсредоточава върху „живата страна“ на въпроса. Когато смъртта не е насилствена, дори и да става въпрос за човек, държал в ръцете си ключовете на световната политика, просто се казва „това ни чака“ или „жалко, беше още млад“. Нещо повече, във времето на бурното цивилизоване на света за смъртта се говори като за нещо най-обикновено. Опитайте, вземете някой вестник и погледнете долу, в раздела „Новини“. Колко са там обградените с черно некролози — и то само тези, които съобщават за смъртта на една или друга известна личност само за един ден. А след това хвърлете поглед и по-нагоре. Катастрофите, пожарите, престъпленията — може да преброите и жертвите. Обърнете на другата страница, вижте статиите за войната в Югоизточна Азия16, за превратите, от данните там може приблизително да пресметнете броя на загиналите. Във всеки случай това ще са данни само за жертвите в един ден. Прибавете и броя на онези, умрели от старост или от болест, умножете всичко в световен мащаб. Искам да си представите и условията в изостаналите райони на горещия пояс, където няма нито болници, нито лекари. А в развитите страни сърдечните болести, дължащи се на нездравословния начин на живот, и ракът, причинен от замърсяването на въздуха, станаха новите гибелни болести на цивилизацията. От цялото население на Япония, наброяващо около сто милиона души, всяка година умират близо осемстотин хиляди човека — жителите на един голям град — административен център. От няколко милиарда души, които живеят днес в целия свят, всяка година умират 50 милиона — населението на Англия.
Такъв е човекът. Когато от средата на месец март до април тази година в известния оризодобивен район — Ломбардската равнина в Северна Италия — започна масово измиране на полски мишки, това се обсъждаше само в страната. В Япония само в един вестник на селскостопанска тематика се появи съобщение в раздела „Вести от чужбина“. Там се казваше, че „река По е препълнена с плаващи по течението трупове на мишки“, но и тук имаше малко преувеличение.
Обаче малко по-късно в същата рубрика дори не бе споменато за забелязаното подобно масово измиране на полски мишки от Вроцлав до Познанската равнина. Щом хората в Северна Италия чуха за смъртта на мишките, веднага си спомниха за страшната чума. Както е известно, в прочутия „Декамерон“ Бокачо описва Флоренция, най-нещастния град през 1340 година, когато се развихрила страшната чумна епидемия, отнела живота и на близо 25 милиона Души в Европа — една четвърт от населението на континента по онова време.
Съответните здравни служби в Северна Италия успокоиха духовете, като публикуваха съобщение, че епидемията явно се разпространява само сред полските мишки и че не е опасна за хората.
Но в същата тази Италия никой не можа да свърже смъртта на полските мишки и факта, че в Алпите, при изворите на река По, върлува непознат досега мор сред селскостопанските животни — овце, кози и крави. Колко ли пастири простенаха: „Ех, свърши се вече с овчарството, трябва да се ходи в града!“
„Овцете ми, без да са били болни, без да са яли някаква отровна трева, изведнъж подгъват крака и издъхват! — би добавил друг. — Днес загубих повече от двадесет глави. Без съмнение това е работа на сатаната.“
Болестта по животните в Швейцария и Австрия, странното измиране на добитъка в Холандия, Германия и Франция привлече вниманието на ветеринарните служби в страните от Общия пазар едва към края на месец април. Обаче при първоначалните изследвания не бяха открити симптоми на вече известните болести като холера по говедата и птича чума. Във всеки случай до средата на април тези проблеми се разискваха само в страните от Общия пазар и при това главно от стопаните животновъди. Същата болест, разпространила се сред овцете на Австралия и млечните и месни породи говеда в Югозападната част на САЩ, поради неголемия брой на случаите още не се бе превърнала в сериозен проблем.
Ала в замяна още от средата на месец март в Южна Америка, Европа и Централна Азия възникнаха проблеми, свързани с грипа и детския паралич. Колкото и странно да изглежда, но такива болести като грипа, детския паралич и чумата, които бяха ограничени в района на Централна Азия, т.е. подножието на Хималаите, постепенно започнаха да простират своите черни криле и на Изток, и на Запад. В началото на април пострадали от първите две вирусни заболявания имаше в Хонконг. А от Хонконг до Япония ден и нощ сноват кораби и самолети.
16
Книгата е писана по време на агресията на САЩ в страните от Индокитайския полуостров. — Б.пр.