Тази сутрин само в околността на Канзас десетина ветеринарни лекари бяха събудени рано-рано от собствениците на птицефермите. Фактът, че това се случи около 10 април, беше невероятно съвпадение.
— Псевдочума по кокошките ли? — ядосано каза ветеринарният лекар, когато собственикът на птицефермата го осведомяваше по телефона за болестта.
— Мислите си дали не е „болестта от Нюкасъл“? Що за глупост! Всички мои познати собственици на птицеферми са длъжни да слагат ваксина във водата на пилетата. Някаква нова болест е.
Щом остави телефонната слушалка, лекарят прокара ръка по дрехата си и отново придърпа телефона, за да набере номера на Института по ваксини за домашни животни.
Старецът Ли Сюи Лао, който живееше в селцето И Хан, разположено в оризовия пояс, недалече от град Йенчоу, провинция Цзянсу в Китай, винаги ставаше много рано. Беше прехвърлил осемдесетте, но сам не знаеше точния брой на годините си. Старецът вече бе съвсем изнемощял и почти не чуваше. За да не пречи на жена си и внука си, който беше член на селсъвета, той сядаше пред къщи и се отдаваше на единственото си удоволствие — да пуши, придремвайки.
И този ден — 10 април, старецът стана още по тъмно. Запали лампичката пред таблиците с имената на своите предци и като държеше още незагасналия въглен, излезе на прага. На изток небето постепенно изсветляваше. Над залетите с вода поля се надигаше млечнобяло утро и подобно на нарисувана с въглен картина започнаха да се очертават съседните къщи и плачещите върби.
„Вече е пролет — помисли си старият селянин, всмуквайки дълбоко тютюневия дим. — За старците пролетта е благодат, за старците дори лятото е студено… но щом е пролет, всичко ще се оправи.“ С треперещи ръце Ли Сюи Лао натъпка пак луличката, вдигна тясната си брадичка, обрасла с редки косми.
„Светът става все по-добър. Ето внукът се издига. Дори и гладът не е толкова страшен, и война няма. Лека-полека светът става по-добър. И сигурно ще видя лицата на моите правнучета…“
В този миг старецът забеляза, че нещо бяло се движи в рекичката пред него — една от многобройните рекички, които проблясваха нашир и длъж из полето. Течението й бе спокойно и толкова бавно, че не можеше да се разбере накъде отива. И там също тъй бавно плаваше нещо бяло.
— Какво е това?
Старецът бе оглушал, но зрението му се бе запазило. Той се втренчи в бялото петно. Изведнъж от мъглата изплува и друг предмет със същата форма. Скоро едно подир друго започнаха да се появяват все такива петна. Старецът се изправи. Лулата се изплъзна от ръцете му. Той се огледа и после тръгна към къщата. Влезе, падна на колене пред будисткия олтар и заплака.
— Татко, какво става? — чу плача снаха му, която току-що се бе събудила и разтъркваше очи. — Какво, става? Случило ли се е нещо?
— Лошо, много лошо! — отговори старецът, плачейки като дете. — Много лошо, много лошо нещо. Аз исках да поживея повечко и да погледам този свят, който става все по-добър. Да си хапвам вкусни ястия, подходящи за старите ми зъби. Исках да видя как ще се оженят моите внуци, исках да видя личицата на правнучетата си… Обаче това няма да стане. Лоши неща се задават. Усещам го.
— Какво се е случило? — събуди се най-сетне и внукът му.
— Патиците, всички са умрели… плават по течението — посочи старецът навън, като продължаваше да плаче. — Аз знам. Това е знамение, предупреждение, че ще се случи нещо лошо. Нещо по-страшно дори от това, когато японските войници взеха другия ми син. Аз знам…
Внукът му, облечен в работническа куртка, пъргаво изскочи навън и след минутка се върна.
— Действително! Татко! И в къщата на Ван, и в къщата на Чжан Си се вдига страшен шум, и у нас има умрели.
— Всичките ли?
— Повече от половината са още живи, но и те май са болни.
— Какво ли им е станало? — поклати глава синът на Ли Сюи Лао. — Нали вчера нищо им нямаше…
— Аз отивам в съвета. Бързо отделете болните патици!
— Лоши неща ще станат — старецът повиши глас, без да спре да плаче. — Това е предзнаменование, аз знам.
— Предзнаменование, няма такова нещо — святкаше с очи внукът. — Пак е работа на американския империализъм. По време на корейската война тези типове хвърляха от самолетите заразени насекоми и мишки. На североизток посипаха бактерии на различни болести. В Лео Дун и в Ляо Си мнозина умряха от гнойна пневмония.
— Лоши неща ще стават — старецът още плачеше. — Въпреки че сега светът е в мир, пак ще стават ужасни неща.
Внукът му изхвърча като куршум навън. Снахата бързо излезе, за да огледа патиците. В тъмната къща остана само старецът. Застанал на колене пред светилника, той продължаваше да плаче.