Три дни по-късно новата епидемия по домашните животни връхлетя със страшна сила и остров Кюсю в Япония.
От началото на втората седмица на април „тибетският“ грип (започнаха да го наричат така, защото се предполагаше, че заразата е тръгнала от този район) се превърна в световен проблем. Тъй като инкубационният период беше изключително кратък, стана ясно, че силата на заразяване бе огромна. Сравнително бавните темпове на разпространение при появата му през февруари до средата на март придобиха главоломна скорост.
Сред микроорганизмите със структура, приличаща на вирусите, подобно бързо изменение в темповете на разпространение на заразата е възможно, макар и не в такива размери, както в настоящия случай. Да разгледаме явлението, наречено „смяна на поколенията“. Нека вземем разпространението на „обикновения“ вирус на грипа — типа А. От 1945 до 1949 година (тогава хората по целия свят нямаха почти никакъв имунитет) болестта отначало премина през Европа и предизвика локални епидемии, които не бяха толкова сериозни. А през 1948–1949 година той се разпространи в Централна Европа, оттам през 1950–1951 премина в Северна Европа, в Скандинавския полуостров, а след това в Англия, придобивайки взривообразен характер. Може да се предположи, че отначало вирусът тип А не се е бил приспособил напълно към човешкия организъм, но тъй като заболяването се повтаряше, приспособимостта му бе нараснала и епидемията избухна като истински взрив.
По тази причина в първата половина на месец април и епидемията от „тибетски“ грип стана сериозен въпрос. По това време районите на заразяване се разпростряха на запад до Анкара — столицата на Турция, на изток обхванаха Сингапур и стигнаха до Хонконг. И тъй, вирусите на „тибетския“ грип, разпространявайки се по международните пътища, бяха хвърлили „семена“ по целия свят.
От доклада за случая в едно училище в Бомбай се изясни изключителната краткотрайност на инкубационния период — от група с един заболял сутринта до вечерта всички бяха заразени от грип. Инкубационният период бе само десет часа! Досега се смяташе, че най-кратък инкубационен период — 24 часа, е притежавала голямата грипна епидемия през 1918–1919 година. Но обикновено и той бе около четиридесет и осем часа. Сега изключително краткият инкубационен период свидетелствуваше за огромната сила на размножаване на вируса, а следователно и за огромната му заразност. Това означаваше, че за разлика от другите видове грип, които се повтарят всяка година в едни или други размери, сега бе налице съвсем нов вид, за който човечеството нямаше имунитет.
Когато хората четяха съобщенията за епидемията от новия вид грип, в съзнанието им изплуваха тревожните спомени за двете големи грипни вълни през този век. Първата, от така наречения „испански“ грип, бе през 1918 — последната година на Първата световна война, а през 1957–1958 година бе втората — от „азиатски“ грип, предизвикан от вирус тип А. Но тъй като вече малцина си спомняха ужасите на „испанския“ грип, повечето се сещаха за „азиатския“ грип, при който процентът на заболелите бе голям, но смъртността не бе чак толкова висока. И тъй, като четяха за „тибетския“ грип, хората се тревожеха, но не се страхуваха.
Обаче в това време в Световната асоциация на лекарите се запознаха с два доклада и изпаднаха в паника.
В първия беше посочено, че вирусът на „тибетския“ грип, изолиран и изучен в Италианския държавен научноизследователски институт, е съвсем нов тип — „минус А“, и неговата вирулентност може да се сравнява с тази на вируса на „испанския“ грип от 1918 година.
В другия доклад се съобщаваше, че почти едновременно с появата на „тибетския“ грип по целия свят е започнала да се разпространява със страшна сила „болестта от Нюкасъл“, или както я наричаха още „псевдо-чума по кокошките“. Както и грипа, тази болест се причинява от същия тип вируси — миксовируси. Болестта притежава огромна сила на заразяване и висок процент на смъртност — от двадесет до сто процента, а щом птиците се заразят, веднага престават да снасят през този период. Това, което учудваше лекарите, бе, че епидемията по птиците, появила се в различни райони, се разраства едновременно с епидемия от заушка, а с идването на пролетта започна да се разпространява из целия свят.
Обикновено през пролетта цените на яйцата бележат известен спад, но тази пролет, напротив, те се покачиха. И не само това Завеждащият отдел „Ваксини“ в японското Министерство на здравеопазването огледа цифрите в докладите, изпратени от различните птицеферми и остана поразен. От средата на месец март количеството на мъртвите яйца, заредени в инкубаторите, рязко бе нараснало сред общия брой на оплодените яйца.