— И така, всичко мина добре — каза той, подавайки ръка на професора. — Сигурно ви е било трудно да пътувате в този сняг. Седнете, пийнете нещо горещо.
— Не — отвърна професорът с безизразен, прегракнал глас. — Горещото е тук…
При вида на малкия термос, който професорът извади от чантата си, очите на мъжа се присвиха още повече и блеснаха като игли. Карлски разтри вледенените си ръце и с леко треперещи пръсти завъртя капачката. Винтът тихо поскърцваше, а напрежението в стаята нарастваше, като че ли над всички бе надвиснала заплаха. Разнесе се лек шум и капачката падна на масата. Никой не помръдваше. Чуваше се само дишането на присъствуващите. Професорът хвана корковата тапа и я натисна. Тя се поддаде и отвътре започна да излиза пара. Наклони термоса и изля черната течност в чаша. Взе я и я изпи на един дъх. Едната му буза конвулсивно затрепери в крива усмивка. Мъжът с дръпнатите очи го погледна сякаш с упрек. С лека насмешка професорът отвърна на погледа му и изведнъж изля на пода остатъка от кафето. След това пъхна ръката си в термоса, със сила завъртя дъното и го извади. Под бутилката с двойни стени се намираше мъничко, плоско, посребрено шишенце. Професорът отвори тапата от флуоризирана смола. Вътре имаше лед. В леда бе поставена малка ампула, изглежда, запечатана херметически от неспециалист. Цялата беше замръзнала.
— Носете я точно в този вид — каза Карлски с твърд глас. — Да не ви се свърши ледът. Ако я изпуснете… край. Докато не я предадете на вашите специалисти, в никакъв случай не я докосвайте…
— А документацията? — попита мъжът, без да докосва стъкленото шишенце.
— Такива неща не могат да се изнасят — въздъхна професорът. — А освен това засега, естествено, още няма документация за този вид. Данните са в моята глава. Запомнете ги!
Мъжът се обърна и направи знак с брадичката си. Напред излезе малък мъж с лице като на мишле.
— Когато температурата достигне десет градуса под нулата, те са в състояние на покълване и започват да се размножават — механично започна професорът. — Когато температурата се качи над три градуса под нулата, размножителната им сила се увеличава повече от сто пъти. Когато температурата стане по-висока от нула градуса, настъпва ненормално бързо размножаване.
Малкият мъж, приличащ на мишка, движеше бързо пръстите си. Изглежда използваше мнемотехника.
— Когато температурата достигне плюс пет градуса, те стават ужасяващо токсични. Размножаването на този етап — професорът преглътна — е приблизително 2 милиарда пъти по-голямо, отколкото при минус десет градуса. — След тези думи професорът потъна в мълчание, сякаш се вцепени. А после пак продължи: — При опити с мишки първата умря два часа след заразяването, а след пет часа умряха деветдесет и осем процента — професорът говореше със странен глас, като че ли нещо бе заседнало в гърлото му. — При по-големи бозайници разликата зависи от индивида, но, както и да е, на сегашния етап хората няма да могат да се справят с това… Когато провеждахме опитите, манипулирахме отвън в херметически затворена стая, все едно че работехме с радиоактивни вещества.
— И така тези ММ–87… — започна мъжът с дръпнатите очи.
— ММ–88 — поправи го Карлски.
— Какво?! — очите на мъжа светнаха. — Но нали обещахте друго!
— Преди десет дни получихме ММ–88 като мутант на ММ–87. Имахме намерение да намалим токсичността на ММ–87, за да може да се използува при военни операции, но стана обратно — получиха се две хиляди пъти по-токсични бактерии. За това знаят само няколко души.
— Добре — кимна мъжът. — Ще ви повярваме, за нас е все едно.
Малкото стъклено шишенце със замъглена повърхност отново беше поставено на дъното на термоса.
— Е, край на сделката, професор Карлски. След една седмица на ваше име в Бразилската банка ще бъдат преведени пет хиляди лири.
— Аз ви казах, че това не е нужно — рязко извика Карлски. — Нито веднъж не съм споменавал такова нещо. Само исках строго да спазите моите условия — да предадете този образец лично на доктор Райзенау от Пилзенския научноизследователски институт по биологично оръжие.
— Извинете, професоре, нямахме такава уговорка. Нямаме никакво вземане-даване с Чехословакия.
— Какво?! — професорът пребледня. — Не сме се уговаряли така! Само доктор Райзенау, специалист по молекулярна биология, авторитетен учен в областта на изследванията на нуклеиновите киселини на вирусите, може да създаде препарат, действуващ срещу серията ММ–88. Държавната тайна пречи да се обединят знанията на всички учени в изследването на методите за борба с този ужасен враг на човечеството. Именно затова…