— Бедна моя малка, какви рани! Боли ли те, кажи?
— А! Дори не съм забелязала.
— А защо не се върна в къщи при майка си и при братчето си?
— Мислех да се върна. Дори тръгнах натам. Но после разбрах, че искам да умра само с тебе.
Младият човек, затаил дъх, се боеше да мръдне, за да не смути Сачико, свила се като птичка в обятията му. След това устата им се сляха в дълга съкровена целувка. И в този блажен миг и двамата забравиха неизбежната катастрофа, неумолимата смърт.
— Да се оженим! — викна Кикуо. — Целият ни живот сега е дълъг само 30 минути. Ще поживеем семейно цели 30 минути, ще си уредим @дом, свое гнездо.
Сачико слушаше и развълнувано повтаряше.
— Да, добре. Ох, боже мой, колко съм щастлива...
— Човешкият живот е кратък, но едва ли има по-кратък от нашия, нали? Но не е и кой знае колко страшно да умреш! Аз, докато лежах, си мислех за това. Не е страшно да умреш, когато си живял щастлив живот, нали? Кажи така ли е, а? И ние сега с тебе ще преживеем най-късия на света семеен живот и ще умрем щастливи, че сме заедно.
— Нищо че нашият семеен живот ще бъде толкова къс. Помисли само колко неприятности и тревоги преживяват двама души в съвместния си живот. А ние само за 30 минути ще изпитаме от най-върховното щастие на земята — да бъдем двамата само с нашата любов.
— О, господи, колко съм щастлива! Сега вече не ме е страх да умра!
— А сега, Сачико, брачната церемония. — Кикуо скочи. — Само че нищо нямаме тук. А ето, има малко нещо, останало от сутринта. Има малко ориз и към него разни работи, има и сушена риба. А, има и прясна. Ще я препечеш ли малко?
— Да, дай я.
Сачико се отправи към кухнята, а през това време Кикуо измъкна малка ниска масичка и постави върху нея няколко простички чинии и две чаши. Извади и една бутилка уиски, която дълго време пазеше за особени случаи.
Сачико се върна с рибата.
— Готова е — гласът й трепереше, очите й бяха пълни със сълзи.
— Сигурно не пиеш уиски. Но сега трябва да пийнеш малко за случая.
— Ако е чисто, няма да мога.
— Не, ще ти налея и вода.
Кикуо доля чашата на момичето с вода, а на себе си сипа само уиски. Двамата се чукнаха.
— Честито!
Сачико доближи чашата до устните си.
— Чакай, чакай! — спря я Кикуо. — Ти не си християнка, нали?
— Не. Защо?
— Аз също не съм. Но все едно, трябва да изпълним обреда, както трябва. Аз ще бъда свещеникът — и той изобрази с ръце обличането на свещеническата тога.
— Сега набързо да се помолим и да изпеем норито. А след това да извършим и самата церемония.
Сачико със смях отново вдигна чашата си, но Кикуо пак спря.
— Толкова бързо младоженка не се става. А сега така, тук е пълно с гости — нашите приятели са дошли на сватбата. Дошли са и познати, и колеги от фирмата, и съученици. Твои познати и приятели, и колеги също. Тук са и майка ти, и брат ти, и най-близките ти приятелки. Всички са насядали срещу нас, а ние с тебе тук и ни гледат толкова много хора. А точно тук е седнал кумът. А кой да бъде кумът, а... Да, все пак за такъв случай трябва да се покани само човек като шефа на нашата фирма. А сега шефът, т, е. кумът, ще произнесе в наша чест реч.
Кикуо изпъчи гърди.
— От името на фамилиите Кимура и Тогами съм натоварен да благодаря на всички, които днес са почели с присъствието си сватбената церемония на техните деца.
— „Почели с присъствието си“ — звучи някак странно.
— А, така ли? Чакай да чуеш цялата реч. А после ще ни изпращат на сватбено пътешествие... Покорно ви благодаря за милостта да ме изслушате. Всички присъствуващи на днешното мило тържество много добре познават нашите младоженци, но аз, както му е обичаят, накратко ще разкажа някои неща за тях. Младоженецът завърши блестящо юридическия факултет на Н-ския университет и сега е един трудолюбив и многообещаващ служител в търговската фирма, която аз имам честта да ръководя. Той е човек с ясен и благороден характер и като специалист е истинска надежда за нашата фирма.
А сега да ви представя Тогами Сачико, която днес ще стане съпруга на нашия скъп Кимура Кикуо. Любима дъщеря на своето уважавано от всички семейство, прекрасно възпитаната, милата и отзивчивата Сачико е служител в известното Н-ско издателство. А като ученичка прелестната Сачико е била шампион по тенис...
В този момент отвън нахлуха воплите и крясъците на обезумялата тълпа.
— Ето, виждаш ли, хората ни поздравяват. Те викат сега в наша чест... А днес това добро и изключително скромно момиче става съпруга и всички ние сме свидетели на завидната твърдост и самообладание, с което тя напуска дома на своите уважавани родители. А сега уважаемите гости имат думата да поздравят младоженците. Те са още млади и затова, предполагам, ще им дадете напътствия, за да изпълняват с чест семейния си дълг.