— Да, много добре казано — рече Сачико.
— А сега, наздраве.
И двамата се чукнаха.
От гърлото на Сачико излизаха някакви странни звуци, сякаш ридание. Но момичето се сдържа.
— Сега следват речите, но понеже нямаме време, съкращаваме ги. Отиваме направо на токийската гара... Ти нали искаш да заминем на сватбено пътешествие?
— Да, искам. Не съм ходила на Кюшю — отвърна през сълзи Сачико.
— А, Кюшю ли? З такъв случай заминаваме със самолет. Значи отиваме на Ханеда. Много, страшно много изпращачи... Ето, виж, вече сме в Осака. Тук се прекачваме на друг самолет. От Осака заминаваме за ... Шикоку.
— Това е родното ти място, нали?
— Да, няма как, ще трябва да се отбием.
— А след това къде ще отидем?
— Много ми се иска да видя Бепу, но ще заминем направо за Асо. Прекрасна гледка. Трябва да вземем влака и да слезем в Ботю, така се казва мястото. Представи си безкрайна равнина. А тревата зелена като килим. А сега погледни към планината. Ей там, виждаш ли кълба дим. Качваме се на автобус, който ще ни изкачи догоре. Ние като младоженци и тук, както в самолета, ще седнем най-отпред. Оттам се вижда най-добре. А в автобуса всички само нас гледат.
— И си казват колко много си подхождат двамата. Точно така си мислят.
— Да, да. А ние с тебе седим горди, горди... А екскурзоводката: „Това е най-големият в света вулкан Асо. Горната част на кратера се намира на 820 метра надморска височина. Хълмът отдясно се казва Комедзука. Това е загаснал вулкан, а точно пред нас е величественият Асо...“
— Ах, господи, как умееш да разказваш.
— Величествено! После ние двамата се катерим нагоре по някоя тясна пътечка... А тогава си имаме вече и детенце... Виж, виж слънцето. А чувствуваш ли как мирише тревата? Мирише...
Остават още 33 минути
Сачико постави ръце на раменете на Кикуо и се притисна към него.
А отвън тълпата крещеше отчаяно и тичаше. Но вече всичко беше съвсем напразно, да избягат от града бе невъзможно. Хората обезумели ридаеха, блъскаха се, полудяваха и тичаха, тичаха.
А тук в стаята беше тихо. След малко Кикуо продължи възторжено да разказва.
— А след екскурзията се връщаме в хотела... Сачико, скъпа, ние с тебе сме съпрузи.
— Няма от какво да се стесняваш. Ние наистина сме свързани. Ти сега ставаш моя за цял живот. За цял живот, който ще продължи още 40 минути. Но какво щастие! Нека да легнем тук и така да умрем. Все пак колко безкрайно сме щастливи, нали? Потънали в щастие, ще умрем неусетно..., разбираш ли..., щастлива смърт.
Двамата разтреперани се свлякоха в плетения стол.
Оставаха още само 30 минути. По улиците в центъра на Токио не се виждаше вече жива душа. Градът пустееше, сякаш беше дълбока нощ. Хората бяха изоставили домовете си като при епидемия — захвърлили всичко, бяха избягали ужасени. Не че градът се беше превърнал в купища развалини. Не, във всичко още дишаше живот. Разкошни предмети, дрехи, ценни книжа, пари, скъпоценни камъни. Часовниците вървяха, насам-натам притичваха кучета и котки, в аквариумите плуваха редки риби. От града бяха изчезнали само хората.
Слънцето се премести на запад. Разкошни цветя, подредени красиво в кошници и вази, пълнеха с аромата си цветарниците. Масите в представителната зала на един хотел бяха подредени за банкет, блестеше среброто на приборите и салфетките сияеха снежнобели.
Щандовете в универмазите бяха прилежно наредени. Нямаше ги само забързаните и суетливи купувачи и усмихнатите и любезни продавачи.
Новите вестници лежаха върху бюрата така, както бяха оставени тази сутрин. Статиите на първа страница разказваха за срещата на високо равнище на президентите на две страни от Изтока и Запада и за разговорите им по проблемите за запазване на мира в света. Поместени бяха и интервюта с тях, както и снимките им.
На следващите страници също имаше статии по проблемите за мира и сигурността в света, за въоръжени конфликти в разни райони на планетата. Вестниците разказваха и за посещението в страната на световноизвестна актриса. Поместена беше и снимката й — в открита лимузина, потънала в рози, тя раздаваше поздрави на възхитените си почитатели.
Икономическите страници на вестниците бяха изпълнени със скучни статии.
Положението на борсата пак беше същото, доходите на населението растяха, населението на страната се радваше на висок жизнен стандарт.
Поместени бяха снимки на оживени столични улици, пълни с добре облечени хора и весели деца; репортажи разказваха за зоологическата градина, за популярността на бейзбола; спортните страници бяха изпълнени с коментарии за турнира по сумо.