Поети пишеха последните си стихове. Учени се ровеха в библиотеките си, прехвърляха книги, които не бяха успели да дочетат. Един професор препрочиташе последния си труд. Идваха му наум нови мисли и той оставяше бележки по полетата. Оригиналните решения му хрумваха точно сега, когато цялото му същество се бе неимоверно напрегнало преди смъртта. А оставаше все по-малко време. И тези нови решения щяха да изчезнат в безкрайността заедно с професора.
Философите бяха потънали в мисли, музиканти свиреха самовглъбено. Един изпълняваше свое любимо произведение и свиреше така, както никога през живота си. В минутите преди смъртта той постигна съвършенството, към което се бе стремил през целия си съзнателен живот.
Една красива млада жена се изкъпа в благоуханната вана, облече най-скъпите си дрехи, сложи най-прекрасните си бижута и зачака омиротворена края.
В един завод работниците още от самото начало се бяха отказали от мисълта да бягат и сега почистваха и лъскаха машините до блясък, смазваха и прибираха инструментите, а след това, събрани всички заедно, запяха.
Някои жени предпочетоха тишината на спалните и приспивателното. Много изпиваха смъртоносна доза приспивателно с надеждата да посрещнат ужасната смърт, потънали в дълбок сън. И докато настъпи сънят, четяха кротко библията или се молеха. Други предпочитаха любимата си стихосбирка. После библиите и стихосбирките се свличаха от постелите, хората се отпускаха и започваха тихо и спокойно да дишат. Сънят нямаше нищо общо със смъртта.
Хората все пак дишаха.
Онези, които обичаха пътешествията, например вече виждаха местата, за които толкова бяха мечтали. Те се разхождаха по безкрайно крайбрежие, а морето блестеше метално. Ето насреща идва прекрасна жена, двамата се хващат за ръце и тръгват по пустинния бряг. След това бавно навлизат навътре в морето. Навътре и все навътре. А насреща им се появява смъртта, сграбчва ги за ръцете и ги увлича нататък в безкрая.
Остават още 30 минути
Дали някой в този момент можеше да си въобрази дори какво представлява това да избухне десетмегатонна бомба в центъра на Токио? Японските сили за самоотбрана и намиращата се в Япония американска армия, направили приблизителни изчисления, започнаха да се приготвят за срещата с нещастието. В радиус от 20 до 25 километра от епицентъра взривът щеше да унищожи всичко живо — и хора, и растителност. Освен това от центъра на попадението в радиус от 22 километра щяха да изгорят напълно всички дървени постройки, а големите железобетонни сгради щяха да бъдат унищожени в радиус от 10 километра. На грамадно разстояние градът и селищата около него щяха да се превърнат в пепелища. Очакваше се огромен пожар да унищожи всичко в радиус от 48 километра.
На запад планините представляваха преграда за разрушителната сила на ракетите, затова там, в Одавара, установиха наблюдателен пункт.
На 95 километра северно от Токио, в селището Токаймура, имаше научноизследователски институт по ядрена енергия. Там вече бяха подготвили всички прибори за наблюдение.
Всичко това беше толкова неочаквано. Никой нямаше подготовка за наблюдение. Трябваше да разчитат на това, с което разполагаха в момента.
На полуостров Босо имаше обсерватория, в която се правеха наблюдения на горните слоеве на атмосферата. Обсерватории имаше и на Фуджи, и в планината Пукуба. Всички те трябваше да предават наблюденията си по радиото на правителството в Осака. Наистина много неочаквано стана всичко. В наблюдателните пунктове настъпи пълно объркване. А времето вървеше и оставаха само още 30 минути.
Американците наблюдаваха от своята база в Йокота. Всичко се контролираше от команден пункт под земята. Освен това тук постъпваха съобщения от другите радарни установки, които следяха курса на ракетите. От летището на базата излитаха самолети, които извършваха наблюдение непосредствено над зоната на взрива. Имаше разни самолети. Като се почне от Б-29 до усъвършенствувания ББ-50, който на голяма височина над земята се използуваше за наблюдение на високите слоеве на атмосферата. В този случай бяха необходими самолети, които да могат да се издигнат на височина над 10 000 метра. В противен случай съществуваше опасност да бъдат засегнати от взрива. Затова американците решиха да използуват и най-новите РБ-47 и C13OE. Оборудвани с прибори за наблюдение, самолетите закръжиха над зоната на очаквания епицентър на взрива.
Само слънцето сияеше, както преди.
Трябваше да се наблюдават излъчваните лъчи, топлинните лъчи, взривната вълна и разрушителната сила на взрива. Самолетите бяха оборудвани с всички необходими прибори.