— Хайде, хайде! — успокояваше я Клер, докато наливаше чая. — В края на краищата най-напред ще е бебе. А как ще се развие по-нататък, не знаеш. Към Съксес вероятно сте били прекалено отстъпчиви, това е всичко.
— Не е точно така! — разгорещи се Маргарет. — Тоя нов учител е виновен! Пълни им главите с щуротии: „Вие сте по-различни от другите! Може би един ден ще бъдете опората на държавата! Играйте си само помежду си — оставете ги тия «дрид».“ Ей такива им ги говори. Добре сте си вие с Доти, а също и Лил! Погледнете Фридъм. По-малък е от Съксес, а как хубаво си играе с двете момиченца.
— Да, децата действително ми доставят само радост — потвърди Доти.
— Деца! — обади се презрително Лил, а после се обърна към Маргарет: — Аз наистина не разбирам какво искаш. Мнозина на твое място биха се радвали да имат собствени деца.
Маргарет тъкмо си беше взела сандвич с водорасли. Тя едва не се задави.
— Да имаш собствени деца, пък и да се радваш отгоре на това — я не ме разсмивай! Такова бреме са! Най-напред докато минат месеците преди раждането, а после още колко ядове те чакат! Добре че няма да имам повече от две! Да бяха поне от собствения ми мъж! Курт е мил към Съксес и с нищо не се издава — но се обзалагам, че често се пита как ли изглежда истинският му баща. И ако трябва да призная честно, аз си задавам същия въпрос.
— Е, така е с изкуствено заченатите деца — подхвърли Лил, — в края на краищата, преди да се омъжиш си знаела, че Курт е „емералд“ и че за да родиш децата си, ще трябва да минеш през „бебешката скамейка“.
— Разбира се, че го знаех. Но искам да ви кажа нещо: Радвам се, че Курт е „емералд“. Така поне не е необходимо да „подарявам“ на държавата повече от две деца. Ако се бях омъжила за някой „сел“, кой знае колко трябваше да отгледам!
Тя взе от подноса втори сандвич с водорасли.
— Чудесни са, Клер! Трябва да ми дадеш рецептата за моя компютър. И Съксес много обича такива сандвичи. Ела за малко, Съксес! — извика тя към детския кът. Момчето дойде, взе си един сандвич и отново се измъкна.
— Как беше в същност с тебе, Клер? — поиска да разбере Доти. — Франк ми беше казвал, че Петер също бил „сел“. Не си ли го ревнувала, когато сегиз-тогиз е бил привиквай на „бебешката скамейка“? Не бих могла да понеса някъде да съществуват деца от Михаел, а аз самата да не мога да имам. Щастлива съм, че и двамата сме „емералд“.
— Свиква се — отвърна Клер, но си помисли: „Колко е права Доти. Колко често съм плакала тайно, когато Петер е трябвало да ходи в клиниката. Но нищо не можеше да се направи. Дори и при смесен брак трябваше да се подчиняват на закона. А всички «сел», мъже или жени, бяха длъжни да създават деца, независимо дали в собственото си семейство, или чрез «Бридинг–Сентър», в случай че бяха сключили брак с «емералд».
Клер почувства, че някой леко я дърпа за ръкава на туниката.
— Мамо?
— Да, Анет? Какво има, малката ми?
— Мамо, бих искала един сандвич с ябълкова салата!
— О, боже! — Доти вдигна изплашено ръка към устата си. Никой не каза нищо повече. Всички втренчиха погледи в детето.
— Сандвич с ябълкова салата? — прошепна Клер. — Какво ще правиш с него?
— Искам да го изям, мамо! Аз обичам ябълкова салата и ти знаеш това. Съксес получи сандвич с водорасли, и аз бих искала да хапна нещо. Гладна съм.
От вълнение Доти се разхълца.
— Тя се е повредила, Клер! Не й позволявай! Направи нещо! Тя не е в ред! Бързо! Бързо!
Клер кимна и разтри с ръка Анет между плешките.
— Ти си «дрид», Анет! — прошепна тя. — Ти нямаш нужда от храна. «Дрид» никога не ядат. Повтори: «Аз съм „дрид“. Аз нямам нужда от храна.»
По тясното детско личице се изписа негодувание. Големите тъмни очи блеснаха сърдито. Тогава Анет се обърна и тръгна обратно към детския кът.
— Аз съм «дрид» — мърмореше си тя под носа, — аз съм «дрид». Аз нямам нужда от храна.“
Клер трепереше. Страхуваше се.
— Това… това никога досега не се е случвало — уверяваше тя, запъвайки се, — за първи път става наистина.
Доти сложи ръка на рамото на снаха си.
— Успокой се, Клер! Вероятно е станала само малка грешка, но трябва да внимаваш! Тя може да стане агресивна. Ти я имаш отдавна, нали? Франк казва, че си я имала през цялото време, докато си била омъжена за Петер. — Клер кимна. — Знаеш ли, те понякога се повреждат — каза Доти — и тогава трябва да се разделим с тях, дори когато ни е трудно. Да поговоря ли с Франк? Той би могъл да ти купи нов „дрид“, може би някой, който изглежда на повече от осем години. Ще си представиш, че това е Анет и че просто е пораснала.