— Доти е напълно права — намеси се Маргарет, — ти дори веднъж ми разказа, че си я купила вече употребявана, или… И затова имала такова старомодно име. Анет! Кой би могъл да си представи нещо под това име? Жалко, че през нашето детство нямаше още такива модерни имена като Съксес, Пийс и Фридъм. Успех, мир и свобода — под тези имена в края на краищата всеки би могъл да си представи нещо! Но Анет?
Клер едва сдържаше сълзите си. Те изгаряха клепачите й. „Да бяха престанали поне; да приказват“ — мислеше си. Тя искаше да задържи Анет и обичаше това име. — То имаше нещо общо с „милост“.
— Не можем да си позволим нов „дрид“ — изрече тя гласно. — Франк не печели толкова много и ти отлично знаеш това, Доти, а и другите спокойно могат да го чуят. Той получава надбавка към заплатата си само за „дрид“-бебе.
— Но „дрид“-бебетата са милички — увери ревностно Доти, — ние си бяхме взели едно в началото, когато се оженихме с Михаел. Трябваше да се храни с някакъв химически хранителен разтвор, някакъв си „итиум“, а по-късно можеш дори да го подсушиш. То се смееше, крещеше и риташе с ръчички и крачета като истинско бебе. Много ни беше забавно с него. Но с течение на времето, да си кажа право, започва да ти става жал и затова по-късно го заменихме с Пийс. Разбира се, трябваше да доплатим. Такова „дрид“-дете е много по-скъпо.
— Тъкмо там е работата — отвърна Клер, — ние не бихме могли да си позволим нов „дрид“ — а „дрид“-бебе не искам! Затова предпочитам да задържа Анет, макар и от време на време да не функционира.
— Знам, че в същност би трябвало да си затварям устата и сигурно пак ще направя някой гаф. — Лил погледна сестра си. — Но ако ми позволите да кажа: Не разбирам какво означават всички тия превземки. Никога няма да проумея, как възрастните хора могат да си играят с кукли!
— Лил! — Маргарет беше възмутена. — Как можеш да говориш така? Доти и Клер са привързани към децата си. За тях те не са кукли. И въобще за какви кукли става дума тук! Как е възможно един андроид да бъде наречен кукла? Андроидът е…
— Кукли или не — прекъсна я рязко Лил, — не в това е въпросът. Не бих искала да причинявам болка нито на Доти, нито на Клер. Но целият ни обществен строй просто вони. Да речем, че земното население не бива да нараства, тъй като няма достатъчно храна и особено сега, когато поради повишаване на температурите се покачва нивото на океаните. Но нима на компетентните органи не би могло да им хрумне нещо по-добро? Събрали се няколко дървени глави да решават кой има право да ражда деца и кой не! И какво излиза в крайна сметка? Погледни Доти, която прахосва насъбралите се у нея майчински чувства по бездушни, изкуствено създадени деца, и Клер, която се тормози тук с един дефектен „дрид“, защото не може да си позволи друг! А и ти, Маргарет, дето изобщо нямаш нищо против децата, си принудена, повтарям: принудена — да създадеш най-малко две и ако Курт имаше в паспорта си печат „СЕЛЕКТИД“, с други думи, ако се числеше към „избраните“, вероятно трябваше да отгледаш и повече!
— Лил! — простена Маргарет. — Престани за бога! Ако те чуе някой! Веднага ще те приберат и ще кажат, че си анархистка!
— И може би до известна степен ще имат право, но на мене ми е все едно. — Лил отвори чантата си и извади яркочервен сгънат лист. — Я чуйте какво ще ви прочета! Раздаваха ги днес по улиците:
— Но това е чудесно! Представете си, все едно че си имаш истинско дете! — Доти беше силно развълнувана. Човек би могъл…
— Чудесно? — пресече Лил въодушевлението на Доти. — Кое му е чудесното? Чудесна шега на техниката може би. Вече не ще успеем да различим такъв един „дрид“ от истинско дете. Скоро ще започнат да произвеждат и възрастни андроиди и за какво ще са ни тогава „емералд“? „Дрид“ не ядат и ще вършат същата работа не по-зле от другите, при това по-евтино. За запазването на човешкия род ще са достатъчни и „сел“ — всички останали деца могат да бъдат отстранявани в деня на златното отличие.