Това беше във вторник. Седмица по-късно Доти се обади една сутрин по телефона и попита дали Анет не би могла да дойде да си поиграят с Блу Скай.
Анет не бе на себе си от радост.
— Франк може да я доведе с колата — каза Доти, — а довечера да я вземе обратно. Току-що говорих с него по телефона. Ще се освободи за един час от банката. Така ще мога да му покажа и Блу Скай. Той изобщо не я е виждал.
— Сигурна ли си, че ще му бъде удобно? — Идеята не се хареса на Клер. През изтеклата седмица Франк често бе закъснявал и не й се искаше заради Анет да работи извънредно.
— Е, хайде съгласи се де! — настоя Доти. — Франк беше сигурен, че няма да имаш нищо против. Искаше да се отбие веднага след обед и да вземе Анет. Обади му се и го попитай!
Накрая Клер отстъпи и в два часа Франк тръгна с Анет. Не й беше особено приятно. Никога досега не бе се осмелявала да пуска сама Анет. Винаги се страхуваше, че някаква глупава случайност би могла да стане причина да се разкрие тайната й. Но от друга страна — отиваше у Доти, а нейните деца бяха „дрид“. Значи нямаше да има нищо за ядене. Какво тогава можеше да се случи? Пък и довечера щеше да си дойде.
Клер се разплака, като си помисли за онази вечер. Втренчила поглед в компютъра за хранене, тя плачеше, макар да съзнаваше, че вината беше нейна — само нейна.
Франк се върна много по-рано, отколкото го бе очаквала. Нямаше още седем часа. Клер изтича насреща му и веднага забеляза, че Анет не беше с него в асансьора. Франк отвори вратата и въведе пред себе си в стаята едно непознато дете с тъмни очи и светли коси. Той се усмихваше. Не само устата му, цялото му лице се усмихваше.
— Къде е Анет? — бе попитала Клер.
А Франк й отвърна:
— Ето я! — и посочи към непознатото дете.
Малкото момиче я погледна нежно, а после обърна очи към Франк и тихо попита:
— Това мама ли е?
Клер изпадна в истерия:
— Къде е Анет? — бе изкрещяла тя. — Къде е Анет?
— Но, Клер! — изненада се Франк. — Защо се вълнуваш? Успокой се! Това е изненада. Доти ми разказа, че Анет се е повредила и че това е много опасно. Разказа ми също колко много би искала да имаш „дрид“ като Блу Скай, който расте. През миналата седмица ходих няколко пъти след работа във филиала за пласмент на андроиди при GmbH и успях да ги убедя така да променят едно от техните „дрид“-момичета, че да прилича малко на Анет — в очите и косите, вече си забелязала. Доти и Михаел ми дадоха остатъка от спестяванията си, а аз няма да си купя новата кола, но ти трябва да имаш онова, което желаеш, мила! Ето ти новия „дрид“!
— Но къде е Анет? Къде е Анет? — Клер побесня и заблъска с юмруци Франк по гърдите.
— Анет? Анет, разбира се, дадох, за да мога да доплатя, иначе нямаше да стигнат парите. Но тя и без това беше съвсем изхабена, както ми казаха. Била изцяло повредена, когато я откарали и приспали. И ако договорът не беше сключен още миналата седмица, те изобщо не биха приели в предплата такъв един неизвестен и дефектен модел „дрид“.