Мик изведнъж я погледна. Ефектът беше обезоръжаващ.
— Четвърти ахау, трети канкин. Знаеш коя дата е това, нали, Доминик?
„По дяволите.“
— Ще дойда пак — каза тя и излезе от стаята.
Майкъл Гейбриъл лапна хапчето, изпи водата и смачка чашата. После отвори уста и сестрата я провери с лъжичка и тънко като молив фенерче, за да се увери, че е глътнал лекарството.
— Благодаря, Гейбриъл. Пазачът ще те заведе в стаята ти.
После излезе. Мик стана, бръкна с показалец в гърлото си, извади хапчето и го скри в шепата си. Седна на пода, хвърли смачканата чаша на леглото и пусна бялото хапче в обувката си.
Когато се върнеше в стаята си, щеше да го изхвърли в тоалетната.
2.
8 септември 2012 г.
Белият дом
Държавният секретар Пиер Робърт Борджия се вторачи в отражението си в огледалото в тоалетната, нагласи превръзката на дясното си око и приглади късите прошарени кичури от двете страни на оплешивяващата си глава. Черният костюм и вратовръзката му бяха безупречни.
После излезе от тоалетната и зави надясно, като кимаше на членовете на персонала, които срещаше, докато вървеше по коридора към Овалния кабинет.
Патси Гудман вдигна глава.
— Влизайте. Той ви чака.
На изнуреното бледо лице на Марк Малър бе изписана умората от изпълнението на длъжността президент в продължение на почти четири години. Черната му коса се бе прошарила на слепоочията, а в ъгълчетата на проницателните му сини очи имаше бръчки. Беше на петдесет и две години. Тялото му беше слабо и стегнато.
Борджия му каза, че е отслабнал.
Малър направи гримаса.
— Това е от стресовата диета заради Виктор Грозни. Чете ли сутрешния бюлетин на ЦРУ?
— Още не. Какво е направил новият президент на Русия?
— Призовава за среща военните лидери на Китай, Северна Корея, Иран и Индия.
— Защо?
— За да проведат съвместно мирно ядрено учение в отговор на последните експерименти с противоракетния ни щит.
— Грозни си придава важност. Още е ядосан, че Международният валутен фонд не му даде заема от двайсет милиарда долара.
— Какъвто и да е мотивът му, той успява да предизвика ядрена параноя в Азия.
— Марк, днес следобед ще се събира Съветът по националната сигурност, затова знам, че не си ме повикал само за да обсъждаме международното положение.
Малър кимна и допи третата си чаша кафе за сутринта.
— Джеб реши да се откаже от кандидатурата за вицепрезидент. Не ме питай защо. Да го наречем „по лични причини“.
Сърцето на Борджия пропусна един удар.
— Но изборите са след по-малко от два месеца…
— Вече проведох неофициална среща с представители на партията ни. Номинирани сте ти и Инис Чейни.
— Говори ли с него?
— Не. Реших, че ти трябва да го научиш пръв.
Борджия нервно се усмихна.
— Сенатор Чейни е добър човек, но не може да се сравни с мен, когато става дума за външна политика. Пък и семейството ми още има влияние…
— Не толкова голямо, колкото си мислиш. Проучванията на общественото мнение показват, че повечето американци не се интересуват от усилената военна подготовка на Китай. И възприемат противоракетния щит като край на заплахата от ядрена война.
— Добре, ще го кажа направо. Наистина ли Националният комитет на републиканската партия мисли, че страната е готова за чернокож президент?
— Изборите ще са трудни. Знаеш какво направи Либърман за Гор. Чейни ще ни осигури подкрепата на Пенсилвания и южните щати. Успокой се, Пиер. До трийсет-четирийсет и пет дни няма да бъде взето решение.
— Умен ход. Ще дадем на пресата по-малко време да ни разкъса.
— Имаш ли някакви тайни, за които трябва да се притесняваме?
— Убеден съм, че хората ти вече ме проверяват. А Чейни има ли някакви уязвими места?
— Проучванията показват, че популярността му се простира отвъд границите на партията и расата. Той е реалист. Хората му вярват повече, отколкото на Колин Пауъл.
— Не бъркай доверието с уменията. Проучванията показват и че американците са загрижени за рухналата икономика на Русия и как това ще се отрази на европейския пазар.
— Успокой се, Пиер. За четирийсет и пет дни може да се случат много неща.
— Съжалявам. Голяма чест е, че си се сетил за мен. По-добре да тръгвам. Имам среща с генерал Фекондо преди съвещанието следобед.
Борджия тръгна към вратата, но се обърна.