Малър преглътна с усилие и помисли: „Така няма да стигнем доникъде“. После направи знак на дежурния военен полицай.
— Отстранете го, сержант.
Американският президент застана пред камерата на видеотелефона. Лицето му беше бледо като на смъртник.
— Изслушайте ме, президент Грозни и генерал Силианг. След по-малко от минута балистичните ни ракети ще се самоунищожат. Това ви дава около две минути да последвате примера ни. Ако не го направите, държавният ми секретар ще заповяда повсеместен ядрен удар върху двете ви страни с всяка балистична ракета, която е останала в арсенала ни. Ще заличим нациите ви от картата и вие нашата. Господа, в името на света, моля ви, нека да се вразумим в този безумен момент. Скърбя както за семейството си, така и за жертвите от ваша страна, но както вече казах, Съединените щати не са виновни за експлозиите с новото оръжие. Покажете на света, че имате куража да спрете тази лудост. Дайте ни шанс да открием истинския враг. — Малър пое дълбоко дъх. — Знам, че е трудно да повярвате на това, което ви казах. И за да не мислите, че имам тайни мотиви, предлагам ви това.
Марк Малър извади пистолет, опря дулото в слепоочието си и стреля.
Под пирамидата на Кукулкан
Чичен Ица
Съзнанието на Майкъл Гейбриъл полетя нагоре, издигна се точно над квадратния покрив на пирамидата на Кукулкан и се понесе над джунглата на Юкатан и сините води на Мексиканския залив.
После се извиси още по-нагоре и се озова над Западното полукълбо и после над Земята — в абсолютната тишина на космоса.
Мик започна да се движи по-бързо и Земята се превърна в синьо топче, сетне изчезна. На нейното място се появи ярка жълта звезда и се видя цялата Слънчева система.
Времето и пространството препускаха със зашеметяваща скорост. Мик видя планетите, въртящи се около Слънцето…
Отново подскочи и Слънцето се превърна в светла точица — звезда в океана от небесни тела.
Още един подскок и Мик започна да се движи по-бавно. Озова се във великолепен ярък спирален водовъртеж от звезди.
Душата му трепна — той виждаше целия Млечен път.
„Господи, колко е красиво…“
Милиарди звезди и светове, всички част от жив космически организъм, въртящ се остров в огромния океан на космоса.
Издигна се над изпъкналостта в галактиката, после още по-високо, и се вторачи в черната сърцевина на Млечния път — водовъртеж от неизмерима гравитация, който се движеше и поглъщаше космически газ и прах в чудовищната си паст.
И после в миг галактиката се преобрази и се появи отново в съвършено непозната за човешките същества перспектива — четвърто измерение във времето и пространството.
Черната дупка се превърна в светла изумруденозелена фуния, смали се, после се разпростря в разширяваща се мрежа от гравитационни нишки, която се разстла над Млечния път.
Информацията стана твърде зашеметяваща и съзнанието на Мик не можа да я възприеме.
Той припадна.
Когато отново отвори очи, гледаше към един от ръкавите на спиралната галактика — съзвездие, което се материализира, докато той се приближаваше. Още един скок напред и се появиха две звезди, подредени в позната конфигурация.
„Ал Нитак, Ал Нилам и Минтака — трите звезди в пояса на Орион.“
Мик се озова пред огромна планета. Повърхността й представляваше гоблен от тъмнозелено и лазурносиньо. „Шибалба“ — сякаш прошепна някой в ухото му. Около извънземния свят обикаляше една-единствена луна. Мик се плъзна по лунната повърхност и видя, че от някаква малка станция излита транспортен кораб. После корабът дойде, взе съзнанието му и полетя към планетата.
Корабът се спусна под гъстите облаци. Отдолу се разкри разтопен океан от чиста енергия. Сребристата огледална повърхност отразяваше великолепното аленочервено небе. На хоризонта на юг залязоха три слънца. Първа се скри синьо-бялата бинарна звезда Ал Нитак. След изчезването й океанът се оцвети в ярки оттенъци на лилаво и тъмнопурпурно.
Мик видя невероятно красив континент — спокойни плажове, оградени от буйна тропическа растителност, осеяна с великолепни водопади, планини и потоци…
Видя и зашеметяващо красиви мегалити и кристали. Пейзажът бе изпъстрен с искрящи, гладки и бели като алабастър постройки с формата на пирамиди, и пътеки, виещи се между футуристичните извънземни небостъргачи. Имаше пищни тропически градини, криволичещи реки и водопади от разтопена сребриста енергия.