Екранът угасна.
В стаята влезе Дик Прзистас и викна:
— Китайските ракети се самоунищожиха.
— А ракетите на Грозни?
— Нито една. И не можем да намерим вицепрезидента. Това означава, че вие трябва да поемете командването, господин Борджия. Имате три минути и половина преди неколкостотин ядрени бойни глави да стигнат до крайбрежието ни.
Борджия изруга. В ума му отекнаха думите на Пит Мабъс. „Тази страна се нуждае от силно ръководство, а не от хрисимо гълъбче като Чейни за вицепрезидент.“
— Свържете се със Стратегическото командване. Заповядайте на военновъздушните сили да изстрелят всички останали ядрени ракети в арсенала ни. Ще го взривя това копеле, по дяволите!
В саркофага на Пазителя
Мик отвори очи и се стресна. Стоеше на склона на хълм, гледащ към великолепен зелен тропически пейзаж. В далечината, над сребрист водопад, блестеше дъга.
Усети нечие присъствие до себе си, но не се уплаши.
Обърна се и видя висок белокож мъж. Дългите коси и брадата му бяха бели и меки като коприна, а очите — изумително, неземно сини, проницателни и добри.
„Пазителю… мъртъв ли съм“?
Няма смърт, а само различни състояния на съзнанието. В момента съзнанието ти гледа през прозорец в по-висше измерение.
„Онези хуманоиди…“
Исполините. Както вашият вид, и ние започнахме като деца на третото измерение и космически пътници. Пътешествието ни отведе към Шибалба. Но прелестите на тази планета бяха измамни, светът — четириизмерно чистилище на покварени души, а намеренията на местните жители — да използват Исполините като средство за бягство.
„Не разбирам. Исполините, онези деца…“
Съзнанието на Исполините се държи в защитен статус, а телата им са поробени от душите на прокълнатите да довършат докрай задачата им — да изпратят Тецкатилпока през тунел в четвъртото измерение във вашата слънчева система и да отворят портал, водещ към друг, триизмерен свят.
„Портал право към Земята?“
Не и отначало. Условията във вашия свят не бяха подходящи. Лошите бяха заточени в Шибалба и не могат да съществуват в околна среда от кислород. Целта им беше Венера. Братството на Пазителите проследи Тецкатилпока в коридора в четвъртото измерение и направи така, че космическият им кораб да катастрофира на Земята. Животоподдържащата капсула оцеля и Тецкатилпока се намира в защитен статус. Пазителят остана, за да помага за възхода на вашия вид и да подготви пристигането на Хунафу.
„Хунафу?“
Хунафу са месии, генетично имплантирани във вашия вид от Пазителя. Само Хунафу може да влезе в космическия портал и да попречи на злите да покварят света ви. Само Един Хунафу притежава силата да извърши пътуването през времето и пространството, за да освободи душите на предшествениците ни.
„Усещам, че коридорът се отваря.“
Коридорът се появява веднъж на всеки цикъл на прецесия. Само Хунафу може да усети появата му.
„Чакай малко. Искаш да кажеш, че аз съм Хунафу?“
Само Хунафу може да влезе в междузвездния кораб на Пазителя.
„Боже господи…“ Мик се вгледа в буйната растителност пред себе си. Изтощеното му съзнание се опитваше да проумее информацията, която му шепнеха.
„Пазителю, онази катастрофа преди шейсет и пет милиона години ли беше пристигането на Тецкатилпока? Как е възможно…“
Времето не е съвместимо, нито съизмеримо във всички измерения. Братството на Пазителя са оцелелите водачи на Исполините — Озирис, Мерлин, Виракоча, Вишну, Кукулкан и Кецалкоатъл. Всички са останали в защитен статус. Този космически кораб остана да кръжи в орбита над вашия свят. Антенната му решетка е програмирана да заглушава вражеския сигнал. Едва през този последен цикъл вашият вид еволюира достатъчно, за да приеме семето ни. Щом това стана, ние изключихме антенната решетка, позволявайки на сигнала на Шибалба да събуди Тецкатилпока.
„Позволили сте Тецкатилпока да бъде събуден? Защо? Защо сте допуснали това…“
Тецкатилпока намери убежище в коридора в четвъртото измерение. Отвори ли се, коридорът може да бъде използван като средство за връщане в миналото на Исполините. Само Един Хунафу притежава силата да извърши пътуването и да спаси душите на предшествениците ни.
„Опитвал ли се е някой Хунафу да предприеме пътешествието?“