Денят на мъртвите.
Доколко са били убедени маите, че това предсказание е вярно? След смъртта на великия им учител Кукулкан маите започнали да практикуват варварски ритуали, включващи жертвоприношения на хора и изтръгване на сърцата на хиляди мъже, жени и деца.
Крайното жертвоприношение — всичко, за да се предотврати краят на човечеството.
Не искам от вас да търсите екзотични церове, за да загърбите предразсъдъците си. Онова, което не знаеш, не може да те засегне. Онова, което отказваш да видиш, може да те убие. Заобикалят ни загадки, чийто произход не можем да проумеем, а трябва! Пирамидите в Гиза и Теотихуакан, храмовете в Ангкор в Камбоджа, Стоунхендж, невероятното послание, издълбано в пустинята Наска, и най-вече пирамидата на Кукулкан в Чичен Ица — всички тези древни места и великолепни, необясними чудеса не са били предназначени за туристически атракции, а са парчета от една-единствена уникална, озадачаваща мозайка, която може да предотврати гибелта на нашия вид.
Жизненият ми път е към края си. Оставям мемоарите си, свидетелствата за потресаващите доказателства, които съм събрал за три десетилетия, на сина ми Майкъл и на всички онези, които ще довършат работата ми. Докато ви представям доказателствата така, както попаднах на тях, ще се опитам и да обрисувам историческите данни за събитията във времето в хронологична последователност.
Не изпитвам задоволство, че съм прав. Моля се на Бога да греша.
Но за съжаление, не греша…
Откъс от дневника на проф. Джулиъс Гейбриъл
Справка каталог 1969–70 г. стр. 12–28
3.
11 септември 2012 г.
Маями, Флорида
Майкъл Гейбриъл сънуваше. Отново лежеше на пода в аудиторията. Главата на баща му беше отпусната на гърдите му. Чакаха линейката. Джулиъс му направи знак да се наведе, за да прошепне една тайна, която бе пазил, откакто преди единайсет години съпругата му почина.
— Майкъл, камъкът в средата…
— Не говори, татко. Линейката идва.
— Слушай, Майкъл! Камъкът в средата, маркерът на игрището… Преместих го.
— Не разбирам. Какъв камък?
— Чичен Ица.
Очите на баща му се изцъклиха и тялото му се отпусна на гърдите на Майкъл.
— Татко… Татко!
Мик се събуди. Тялото му беше обляно в пот.
Доминик махна за поздрав на секретарката и продължи към главния пост на охраната. Червенокосият мустакат пазач й се усмихна. Зъбите му бяха пожълтели.
— Добро утро, слънчице. Аз съм Реймънд и се обзалагам, че ти си новата стажантка.
— Доминик Васкес. — Тя стисна мазолестата му ръка и забеляза капките пот на кожата му.
— Прощавай, но току-що излизам от гимнастическия салон. — Реймънд избърса ръцете си с хавлия и напрегна мускули. — През ноември ще се състезавам за Мистър Флорида. Мислиш ли, че имам шанс?
— Ами, разбира се… — „Господи, не му позволявай да започне да позира“ — помисли тя.
— Ще дойдеш ли да ме гледаш?
— Много ли служители от персонала ще отидат?
— Доста. Но на теб ще ти запазя място до сцената. Трябва да ти направя пропуск, слънчице, и да запиша топлинното изображение на лицето ти. — Реймънд отключи стоманената врата, като непрекъснато свиваше и отпускаше мускулите си. Докато минаваше покрай него, Доминик усети как погледът му се плъзва по тялото й. — Седни там. Първо ще се погрижим за пропуска. Трябва ми шофьорската ти книжка.
Тя му я даде и седна на стола пред черната машина с размери на хладилник. Реймънд сложи диск и после записа на компютъра информацията за нея.
— Усмихни се. Пропускът ти ще бъде готов, когато си тръгнеш довечера. — Той й върна книжката. — А сега ела и седни пред инфрачервения фотоапарат. Правили ли са карта на лицето ти?
— Не.
— Инфрачервеният фотоапарат създава уникално изображение на лицето, като регистрира топлината, излъчвана от кръвоносните съдове под кожата. На инфрачервената снимка дори близнаците изглеждат различни. Компютърът записва хиляда и деветстотин топлинни точки. Сканирането на зеницата има двеста шейсет и шест отличителни характеристики, а отпечатъците от пръсти — само четирийсет…