Главнокомандващият Андре Моро избърса сълзите си. Не можеше да се обади на сина си и дъщеря си в Лос Анджелис. „Какво мога да им кажа? Че ги обичам? Че съжалявам…“
На екрана на монитора се изписаха думите: „До ядрения удар остават деветнайсет секунди“.
В Командния център се чу компютъризираният женски глас и генерал Моро се разтрепери. А после, като по магия, ракетите изведнъж изчезнаха от огромния екран.
„Изстреляните ракети са унищожени… Изстреляните ракети са унищожени…“
Разнесоха се радостни викове. Моро вдигна глава. Щастливите служители сочеха екрана, крещяха, прегръщаха се и плачеха.
Моро стана. От очите му потекоха сълзи. С прегракнал от напрежение глас той поиска анализ на системите.
— Всички системи са в изправност!
— Какво стана с ракетите?
— Според информацията ни са се самоунищожили.
— Искам потвърждение.
— Опитваме се да потвърдим информацията в базите ни във Флорида и Сан Диего, но гъста електромагнитна вълна смущава комуникациите ни.
— Електромагнитна вълна? — Сърцето на Моро се сви от страх. — Не би трябвало да има електромагнитни смущения, освен ако не е станал ядрен разпад.
— Не, сър, няма ядрен разпад. Базираните ни на земята центрове за предупреждение потвърждават, че не имало експлозия. Смущенията идват от друг източник.
— Откъде? Искам да знам…
— Опитваме се да определим източника на смущенията, но това ще отнеме време. Сателитите ни, изглежда, не функционират както трябва.
— Генерале! — извика един от техническите специалисти. — И нашите ракети са унищожени.
— Искаш да кажеш, че са се самоунищожили?
— Не, сър. Унищожени.
Подземен команден център Рейвън Рок
Мериленд
2:31 ч.
Служителите на Подземния команден център се прегръщаха и плачеха. Всички знаеха за смъртта на президента и за жертвите в Аляска и на Хавайските острови.
Пиер Борджия, генерал Фекондо и Дик Прзистас се бяха събрали в кабинета на президента и съсредоточено слушаха думите на генерал Дорошов по видеовръзката.
— Повтарям, ракетите на Грозни не са се самоунищожили. Обезвредило ги е електромагнитно силово поле. Ракетите са обезвредени от…
— Какъв е източникът на електромагнитните смущения? — попита Борджия.
— Още е неизвестен, но какъвто и да е, силовото поле е блокирало всички сателити в орбита около Земята. Сякаш на Господ му е писнало и е хвърлил одеяло върху цялата планета.
Под пирамидата на Кукулкан
— Мик, чуваш ли ме? — Доминик погали косата му и той се размърда. — Мик?
Той отвори очи.
— Дом?
Тя притегли главата му към себе си, прегърна го и го целуна.
— По дяволите, Мик, уплаши ме до смърт.
— Какво стана?
— Не си ли спомняш? Ти се издигна от този саркофаг като някакъв призрак и активира космическия кораб.
Мик седна и се огледа. Извънземните електрически вериги и контролни станции зад тъмните стени пулсираха от енергия. На всеки няколко секунди по стените и тавана пробягваха вълни синя електромагнитна енергия и изчезваха през комина над главата му.
— Аз ли направих това?
Доминик го целуна.
— Обичам те.
Мик се усмихна.
— И аз те обичам.
24.
15 декември 2012 г.
На борда на американския ракетоносач „Бун“
Мексиканският залив
Стомахът на съдията от Върховния съд Сиймъс Маккафри още се присвиваше от пътуването с хеликоптера рано сутринта. Маккафри последва лейтенанта по палубата на военния кораб и тръгна по тесните коридори, водещи към стаята за инструктажи.
Около малката маса седяха вицепрезидентът Инис Чейни, генерал Джоузеф Фекондо и капитан Лус.
Мъжете станаха. Съдията извади Библията, после кимна на Чейни.
— Като ви гледам, напоследък май не сте спали. Готови ли сте?
— Да приключваме по-бързо. — Вицепрезидентът сложи лявата си ръка върху Библията и вдигна дясната. — Аз, Инис Уилям Чейни, тържествено се заклевам, че вярно ще изпълнявам длъжността президент на Съединените щати и ще направя всичко, което е по силите ми, за да запазя, защитя и браня конституцията. И нека Господ да ми помага.