Лекарят се наведе и прегледа очите му.
— Добре дошли пак на този свят, господин Гейбриъл. Как сте?
— Боли ме и съм гладен.
— Нищо чудно. Бяхте в безсъзнание пет дни. Дайте да видя раната. — Лекарят махна превръзката. — Изумително. Не съм виждал огнестрелна рана да заздравява толкова бързо.
— Достатъчно добре ли е, за да говори? — попита Чейни.
— Мисля, че да. Сестра, сменете превръзката, после включете системата за…
— Не сега, докторе — прекъсна го Чейни. — Искаме пет минути с господин Гейбриъл. Насаме.
— Разбира се, господин президент.
Лекарят и медицинската сестра излязоха. Единият военен полицай затвори вратата зад тях.
— Президент? Изглежда, ви повишават всеки път, когато се видим.
Чейни го погледна сериозно.
— Президентът Малър е мъртъв. Преди пет дни се самоуби в опит да накара руснаците и китайците да отменят повсеместна ядрена атака.
— Господи…
— Светът ти дължи огромна благодарност. Онова, което си активирал в пирамидата на маите, унищожи ракетите.
Мик затвори очи. „Значи наистина е станало. Мислех, че всичко е сън…“
Доминик стисна ръката му.
— Това е някаква свръхмощна електромагнитна антенна решетка, каквато не сме виждали — каза Марвин. — Слава богу, сигналът още е активен, защото извънземните безпилотни летателни обекти не експлодират…
— Извънземни безпилотни летателни обекти? — Мик отвори широко очи. — Какви обекти?
Марвин извади снимка от дипломатическото си куфарче и му я показа.
— Трийсет и осем от тези неща кацнаха в различни точки на земното кълбо, откакто те простреляха.
Мик се вторачи в снимката на черно, подобно на прилеп същество с разперени крила, кацнало на сив планински склон.
— Това е нещото, което видях да се издига от космическия кораб, заровен в Мексиканския залив. — Мик погледна Доминик. — Сетих се къде съм виждал тези неща. На Наска. На платото са издълбани образи в естествени размери на тези същества.
Марвин колебливо погледна Чейни.
— Снимката е направена преди няколко дни на планински връх в Аресибо.
Чейни седна на един стол до леглото.
— Съществото, което твърдиш, че си видял в извънземния кораб — така нареченият безпилотен летателен обект — е кацнало в Австралия и е унищожило по-голямата част от равнината Паларбор. Вече знаем, че всеки от тези обекти притежава термоядрен експлозив, основаващ се на чист синтез и способен да „изпари“ огромни територии. Шест от безпилотните летателни обекти експлодираха в Азия през последните две седмици. Последните три убиха над два милиона души в Китай и Русия.
Мик се разтрепери.
— И тези експлозии са предшествали ядрената атака?
Чейни кимна.
— Както каза Марвин, през последните пет нощи още трийсет и осем от тези неща бяха пуснати от космическия кораб. Засега никое не се е взривило.
Мик си спомни думите на Пазителя. „Активирането на антенната решетка на Исполините ще предотврати края, но само унищожаването на Тецкатилпока и на Черния път ще попречи на врага ни да мине през вашия свят.“
— Направихме списък на безпилотните летателни обекти, които още не са експлодирали. Слушаш ли ме, Гейбриъл?
— Какво? Извинете. Казвате, че тези неща са безпилотни летателни обекти?
— Така ги наричат учените.
— Всяко от тях представлява крилато термоядрено оръжие, основаващо се на чист синтез — обясни Марвин. — Управляват се от дистанция и са свързани с радиосигнал с контролния си център…
— Космическият кораб в Залива?
— Да. Щом летателният обект кацне в предварително определения район, се разпространява радиосигнал, който задейства експлозива. В опашката има редици странни сензори. Предполагаме, че са свръхмощни фотоволтаични клетки. Спусковият механизъм използва слънчевата енергия, за да детонира експлозива, когато слънцето изгрее.
— Това обяснява защо ги пускат само нощем — добави Чейни. — Преди активирането на антенната мрежа се взривиха седем от тези устройства. След като излетяха от космическия кораб в Мексиканския залив, всичките седем обекта се насочиха на запад. Скоростта им беше равна на въртенето на Земята. Летяха в мрака, докато стигнаха до местоназначението си.
— Казвате, че са били пуснати трийсет и осем извънземни безпилотни летателни обекта?
— Покажи му списъка, Марвин.