— Имаме проблем… Антенната решетка ще се вдигне утре.
Чейни широко отвори очи.
— Откъде знаеш?
— Това е част от предсказанието на маите отпреди три хиляди години. Трябва да унищожим съществото в космическия кораб. Трябва да влезем вътре.
— Но как? — попита Марвин.
— Не знам. Предполагам, че по същия начин, както влязохме Доминик и аз. През вентилационната инсталация.
Мик уморено затвори очи.
Доминик докосна челото му. Пареше.
— Изтощен е, господин президент. Направи каквото можа, за да спаси света. Сега е ваш ред.
Погледът на Чейни омекна.
— Учените ни са съгласни с вас, господин Гейбриъл. Те също смятат, че трябва да унищожим космическия кораб, за да сложим край на заплахата от експлодирането на летателните обекти. Заповядах на самолетоносача „Джон Стенис“ и флотилията му да свършат тази работа. Ако космическият кораб наистина излети утре, ще го взривим, щом се покаже над водата. — Новият президент стана. — За деветнайсет часа на борда на „Стенис“ е насрочено извънредно съвещание. Очакваме представители на всички нации, както и неколцина от най-известните световни учени. След малко ще ви донесат дрехи.
— Чакайте — обади се Доминик. — Кажете му за Борджия.
— Човекът, който ви простреля, ни отведе до доктор Фолета. Самопризнанията му включваха информация как преди единайсет години Борджия е уредил да ви затворят в психиатрична клиника. Фолета дори ни даде касета със запис как държавният секретар му поръчва да ви убие. — Чейни се усмихна криво. — Щом нещата се оправят, ще заповядам да арестуват този негодник. Обвиненията срещу Доминик и майка й бяха оттеглени, а вие сте обявен за вменяем, така че сте свободен човек, Гейбриъл.
— Кошмарът ти свърши — прошепна Доминик в ухото на Мик. — Вече няма да има психиатрични клиники и единични килии. Свободен си. Можем да прекараме заедно остатъка от живота си.
На борда на „Джон Стенис“
18:43 ч.
Мик гледаше през стъклото — хеликоптерът се спускаше към огромната палуба на „Джон Стенис“.
Доминик стисна ръката му.
— Добре ли си? Не каза нито дума през целия полет.
— Извинявай.
— Притесняваш се за нещо. Защо не ми кажеш?
— Спомените ми за разговора с Пазителя са неясни. Все още не разбирам много неща, които може да се окажат фатални.
— Но си убеден, че антенната решетка на Пазителя е предназначена да попречи на летателните устройства да експлодират.
— Да.
— Тогава президентът има право. Ако унищожим извънземния кораб, ще сложим край на заплахата.
— Де да беше толкова просто.
— Защо да не е?
Слязоха от хеликоптера и Доминик посочи оръжията на палубата.
— Погледни, Мик. На борда на тази кораб има достатъчно стрелкова мощ, за да помете цяла малка страна. — Тя го прегърна и зашепна в ухото му: — Ти си герой. Успя да влезеш в пирамидата и да активираш антенната решетка. Не само реабилитира труда на родителите си, но и усилията ти спасиха живота на милиарди хора. Време е да си дадеш почивка. Оттегли се и остави важните клечки да довършат работата.
После го целуна страстно. Неколцина моряци подсвирнаха.
Лейтенантът ги поведе надолу по тесните стълби. Навсякъде имаше въоръжени до зъби пазачи.
Една четвърт от хангара бе набързо превърната в аудитория. На стената имаше компютъризирана карта на света, на която трийсет и осем точки светеха в червено, а други шест в синьо — всички обозначаваха местоположението на извънземните безпилотни летателни обекти.
Лейтенантът ги заведе до запазена маса. Неколцина делегати, изглежда, познаха Мик, посочиха го и кимнаха одобрително. След малко всички присъстващи започнаха да ръкопляскат.
Марвин Тепърман му се усмихна.
— Поздрави ги.
Мик махна с ръка, после седна до екзобиолога. Чувстваше се неловко. Председателят на Съвета за сигурност на Обединените нации Меган Джаксън поздрави Мик със сърдечна усмивка и ръкостискане.
— За мен е чест да се запозная с вас, господин Гейбриъл. Всички сме ви длъжници.
— Кажете ми защо съм тук. Аз не съм политик.
— Двамата с президента се надяваме, че присъствието ви може да намали враждебността в тази зала. — Тя посочи руската делегация. — Мъжът в средата е Виктор Грозни. Смея да кажа, че повечето присъстващи тук желаят смъртта му. Студената война прилича на семейно събиране пред съществуващата в момента параноя между Русия и Съединените щати.