Меган Джаксън му се усмихна майчински, после зае мястото си на трибуната.
— Моля за тишина.
Делегатите седнаха. Марвин даде на Доминик и Мик слушалки.
— Каня на трибуната първо професор Нейтън Фаулър, директор на научноизследователския център на НАСА и председател на международния екип, разследващ извънземните безпилотни летателни обекти. Заповядайте, професоре.
На трибуната излезе седемдесетгодишен мъж с прошарени коси и очила.
— Госпожо председател, уважаеми делегати и колеги, дойдох, за да ви предоставя информация за извънземните обекти, чиито детонации вече доведоха до смъртта на повече от два милиона души. Въпреки тази трагедия доказателствата, които ще споделя с вас, ясно показват, че първоначалната цел на извънземните не е била да унищожат нашия вид. Всъщност присъствието ни на тази планета е изключително важно за този извънземен разум.
Присъстващите зашушукаха.
— Екипът ни направи задълбочен сравнителен анализ на всяка от четирийсет и четирите цели на извънземните летателни обекти. Местоположенията имат едно общо нещо — релефът изцяло е съставен от варовик. Позволете ми да избързам малко. Повечето цели са карстови образувания — варовикови скали, съставени от изключително високи нива на калциев карбонат. Карстът съставлява една шеста от земната маса на планетата ни. Карстовите образувания са възникнали преди около четиристотин милиона години, когато високи нива на калциев карбонат са се отложили на дъното на тропическото море и…
— Професоре, нямаме време…
— Моля? О, разбира се, госпожо председател. Ако ми позволите само минута, за да обясня значението на варовика за планетата ни — тогава всички ще разберат по-добре причината за приземяването на извънземните обекти.
— Продължете, ако обичате, но по-сбито.
— Карстовите образувания изпълняват изключително важна функция на Земята, защото служат като природни складове на въглероден двуокис. Калциевият карбонат в карста поглъща като гъба разтворения въглероден двуокис и помага за регулирането и стабилизирането на кислородната среда. Всъщност количеството въглероден двуокис, натрупано в седиментните скали, е над шестстотин пъти повече от съдържанието на въглерод във въздуха, водата и живите клетки на Земята, взети заедно.
Доминик погледна Мик. Лицето му беше бледо като на смъртник.
Директорът на НАСА взе дистанционното управление на картата на стената и го даде на професора.
— Госпожо председател, ще използвам компютърна симулация, за да покажа какво ще стане, ако всички трийсет и осем извънземни безпилотни летателни обекти се взривят едновременно. Моля, обърнете внимание на температурата на атмосферата и данните за въглеродния двуокис.
Залата утихна.
В долната част на картата се появиха две икони.
12/20/12
Средна температура на повърхността на Земята: 70 градуса по фаренхайт/21 градуса по Целзий
Съдържание на въглероден двуокис: 0,03%
Фаулър натисна друго копче. Червените точки светнаха едновременно, после блеснаха ярко. За секунди експлозиите избледняха в глобален разпад от гъсти жълто-оранжеви облаци, които бързо се разпространиха и обхванаха почти една трета от повърхността на земята.
12/20/12 (10 часа след експлозията)
Средна температура на повърхността на Земята: 132 градуса по фаренхайт/55,5 градуса по Целзий
Съдържание на въглероден двуокис: 39,23%
Фаулър намести очилата си.
— Горещината от експлозиите мигновено ще изпари карстовия варовик и ще изхвърли токсични нива на въглероден двуокис в атмосферата на планетата ни. Облаците, които виждате, представляват гъст атмосферен слой от въглероден двуокис, достатъчен, за да убие всеки дишащ кислород организъм на земята.
Изведнъж всички присъстващи в залата започнаха да говорят едновременно.
Фаулър натисна друго копче на дистанционното управление. Председателят на Обединените нации призова за ред.
Картата се промени. Сега въртящи се жълто-оранжеви облаци закриваха цялото земно кълбо.
12/20/22 (10 години след експлозията)
Средна температура на повърхността на Земята: 230 градуса по фаренхайт/100 градуса по Целзий