Доминик се вторачи в писмото.
— Не е честно. Мик мисли, че ще чакам тук? — Тя хукна след президента. — Трябва да отида в Чичен Ица.
— Сър, става нещо важно!
Около мониторите се събра тълпа.
Доминик сграбчи ръката на Чейни.
— Заведете ме при него. Дължите ми това.
— Доминик, той изрично каза „не“. Накара ме да обещая…
— Мик се нуждае от мен и от помощта ми…
— Господин президент, регистрираме сеизмично вълнение — докладва един от техническите специалисти. — Седем цяло и пет по скалата на Рихтер и се засилва…
Чейни сложи ръка на рамото на Доминик.
— Изслушай ме. По един или друг начин ще унищожим онова, което е в космическия кораб. С Мик няма да се случи нищо лошо.
— Сър, обаждане от „Скрантън“.
На борда на американската подводница „Скрантън“
Командирът Бо Денис повиши тон, за да надвика оглушителния тътен на подводното земетресение.
— Адмирале, морското дъно се пропука. Електромагнитните смущения се засилват…
Един от операторите на хидролокаторите притисна слушалките до ушите си.
— Капитане, от дупката се издига нещо огромно!
От останките на предмета от иридий се извиси гигантска вълна от пулсираща антигравитационна енергия, която го изтласка от убежището му от шейсет и пет милиона години и взриви дебелия километър и половина варовик. Досущ чудовищно гюле, титаничната маса от иридий с диаметър километър и половина се издигна сред милиардите тонове отломки. Напуканото морско дъно се срути и Мексиканският залив се разтърси от силни сеизмични вълни. Рифът Кампече и околностите претърпяха еквивалента на земетресение със сила 9,2.
Издигането на извънземния кораб предизвика серия от смъртоносни цунамита, които се разпространиха от епицентъра на земетресението към бреговете.
— Капитане, извънземният обект разруши морското дъно…
— Ще го взривим. Твърде голям е, за да не го уцелим.
Подводницата се тресеше.
— Лоцмане, гледай да избегнеш отломките. Пригответе торпедата.
— Слушам, сър.
— Сравнете показанията на хидролокатора. Изстреляйте първо и второ торпедо.
— Слушам, сър.
— До взривяването остават десет секунди. Седем… Шест… Пет…
Двете торпеда се отправиха към издигащия се космически кораб. Когато стигнаха на петнайсет метра от обекта, бойните глави се сблъскаха с невидимо силово поле и експлодираха.
На борда на „Джон Стенис“
— Адмирале, от „Скрантън“ докладват, че са улучили мишената, но няма нанесени поражения. Обектът, изглежда, е защитен със силово поле и продължава да се издига.
Очите на всички бяха вторачени в редицата монитори. Монтираните на „Хищник“ камери показаха пръстен от мехури, образуващ се на повърхността на водата.
— Ето го!
Яйцевидният предмет изскочи над водата. Обгорената му иридиева повърхност беше осеяна с назъбени метални върхове и вдлъбнатини с размерите на кратери.
Сензорите предадоха компютърно увеличени образи на кораба. Доминик се втренчи в триизмерното холографско изображение. От долната част на кораба висяха двайсет и три цилиндрични придатъка.
— Свържете ме с изтребителите — заповяда адмиралът. — Да открият огън.
Изтребителите на обединените сили нарушиха формацията и изстреляха залп от ракети, които се взривиха точно пред космическия кораб. Блесна неоновосиньо силово поле.
Командирът изруга.
— Това проклето нещо е запечатано в защитно поле също като извънземните летателни обекти. Капитан Рамирес…
— Слушам, сър.
— Заповядайте на изтребителите да напуснат района. Изстреляйте две ракети „Томахоук“. Да видим колко силно е полето.