Выбрать главу

— Нямам представа. Антенната решетка на пирамидата причинява проблеми в комуникациите. Знам само, че е огромно и военните мислят, че се е отправило насам. — Полковникът коленичи до дупката. — Лейтенант, искам ти и хората ти да излезете оттам.

— Слушам, сър.

— Полковник, нима се отказвате?

— Съжалявам, Гейбриъл, но хората ми трябва да пазят антенната решетка. Какво всъщност търсиш?

— Нали ви казах. Камък. Овален. Маркер с размерите на футболна топка. Сигурно е заровен точно под ноктите на извънземния летателен обект.

Лейтенантът излезе от дупката. Последваха го и двамата командоси. Целите бяха в ситен бял прах.

Лейтенантът пийна вода от манерката си и изплю последната глътка.

— Намерихме края на някакъв метален контейнер, Гейбриъл, но ако го извадим, тунелът ще рухне под тежестта на летателния обект. Долу ти оставихме фенерче и кирка, ако искаш да опиташ, но те съветвам да не го правиш.

Командосите се качиха в джипа.

— Предлагам да се махнеш оттук, преди да са започнали фойерверките — извика полковникът и джипът потегли.

Командосите бяха изкопали тясна хоризонтална шахта, минаваща точно под извънземния летателен обект. Мик взе кирката в едната си ръка и фенерчето в другата и запълзя в тунела. Звуците отгоре бързо заглъхнаха.

Проходът беше дълъг три метра и половина. От скалата над главата на Мик се подаваха острите като бръснач нокти на съществото.

Във варовиковия покрив между двата черни нокътя имаше лъскав контейнер от иридий — същият, който преди много години Мик и баща му бяха намерили в пустинята Наска.

Мик внимателно изкърти варовика около контейнера. По гърба му се посипаха камъчета. На тавана се отвориха пукнатини. Мик продължи да чука с кирката, макар да знаеше, че всеки момент таванът ще се срути и ще го затрупа.

Белият прах го заслепи. Той дръпна контейнера с всичка сила, извади го и отскочи. Част от тавана се разруши. Вдигна се плътна завеса от бял прах и отломки и извънземният летателен обект с тегло един тон падна в шахтата.

Мик запълзя обратно в тунела и се измъкна на повърхността. Тялото му беше покрито с бял прах, а лявата ръка — окървавена.

Той легна по гръб до дупката и вдиша чист въздух. Извади манерката и изля върху лицето си топлата вода, обърса се, после седна и насочи вниманието си към контейнера.

Дълго гледа червения символ — Тризъбеца на Паракас, отличителният белег на Пазителя — и черпи сили от него.

— Е, Джулиъс, да видим какво си крил от мен през всичките тези години.

Отвори контейнера и извади странен предмет.

„Какво е това?“

Предметът беше от нефрит, овален и тежък, с размера на човешки череп. От едната страна се подаваше дръжката на огромен нож от обсидиан. Мик се опита да извади оръжието, но не можа. В другата страна на предмета бяха изсечени два образа. Първият представляваше епична битка между брадат белокож мъж и гигантска перната змия. Мъжът стискаше малък предмет, който държеше влечугото на разстояние. Вторият образ беше на маиански воин.

Мик се втренчи в лицето му и кожата му настръхна.

„Боже господи… Това съм аз.“

Остров Санибел

Западното крайбрежие на Флорида

Сигналът за тревога на СПАН стресна Едит Акслър и я събуди. Тя вдигна глава от масата, взе слушалките, сложи ги на главата си и се заслуша.

В същия миг в лабораторията влезе племенникът й Харви, който видя, че е разтревожена, и попита:

— Какво има?

Тя му хвърли слушалките, после бързо включи сеизмографа. Писецът започна да драска по хартията.

— Какво става? — попита Харви.

— Силно земетресение под риф Кампече. Сигурно е станало преди по-малко от половин час. Тътенът, който чуваш, е от серия мощни цунамита в плитчините по крайбрежието на Западна Флорида. Когато стигнат до брега, ще бъдат огромни. Ще залеят всички острови.

— Кога?

— След десетина-петнайсет минути. Ще се обадя на Бреговата охрана и на кмета, а ти съобщи на полицията, после докарай колата. Трябва да се махнем оттук.

Мексиканският залив

„Сикорски СХ-60Б Сийхоук“ се издигна на петнайсет метра над белите гребени на вълните. Други четири военни хеликоптера го следваха отблизо. Високо над тях две ескадрили изтребители на обединените сили насочваха сензорите си към бързодвижещата се вълна на осемстотин метра пред тях.