Доминик се бе вторачила в чудовищното вълнение в морето. В далечината, през утринната мъгла, се виждаше крайбрежието на Юкатан.
По морското дъно, по-бързо от реактивен самолет, се движеше първата от серията цунами. Когато стигна до плитчините, смъртоносната водна стена забави скоростта си, разби се и пренасочи страховитата си ярост нагоре. Издигна се почти до хеликоптера. Генерал Фекондо потупа помощник-пилота по рамото.
— Защо изтребителите не стрелят?
Помощник-пилотът се обърна и го погледна.
— Докладваха, че целта е твърде дълбоко и се движи твърде бързо. Радарите не могат да я засекат. Не се тревожете, генерале, извънземното всеки момент ще изскочи от морето. Ракетите ни ще го размажат веднага щом стигне до плажа.
Президентът Чейни погледна Доминик. Смуглото й лице бе пребледняло.
— Добре ли си?
— Ще бъда по-добре, когато… — Тя млъкна и пак се вгледа във водата. Имаше чувството, че губи равновесие. Морето сякаш се надигна до тях. — Хей! Внимавайте! Вдигнете хеликоптера!
— По дяволите… — Пилотът дръпна силно лоста. Чудовищната вълна стигна до хеликоптера и го повдигна, сякаш беше сърф.
За миг „Сикорски“ се наклони на една страна и се люшна на гребена на високата двайсет и пет метра вълна. После се извиси нагоре. Всички облекчено си поеха дъх. Огромната вълна се насочи към брега, помитайки всичко по пътя си.
От кръжащите отгоре изтребители на обединените сили се разнесе оглушителен рев.
— Генерале, от хеликоптерите докладват, че са загубили визуален контакт с извънземното.
— Във вълната ли е?
— Не, сър.
— Тогава къде е, по дяволите? — изкрещя Чейни. — Не може да изчезне нещо с такива размери.
— Трябва още да е в морето — отговори генералът. — Нека хеликоптерите се върнат на мястото, където са го видели за последен път. Изпратете самолети да огледат крайбрежието. Трябва да попречим на извънземното да навлезе навътре в сушата.
Изминаха десет дълги минути.
Доминик видя как вълната се отдръпна към морето. Бушуващият поток влачеше изкоренени палми, отломки и добитък.
— Господин президент, губим си времето…
Чейни се обърна към нея.
— Извънземното трябва да е някъде там.
— Ами ако не е? Ако е тръгнало към Чичен Ица, както каза Мик?
— Четирийсет хеликоптера обикалят крайбрежието на Юкатан — отвърна генерал Фекондо. — В мига, в който онова нещо се покаже…
— Чакайте! Мик каза, че отдолу полуостровът прилича на гигантска гъба. Там има лабиринт от пещери, свързани с морето. Извънземното не се крие, а пътува под земята!
Остров Санибел
Едит заблъска по вратата на къщата на приятелката си.
— Отвори, Сю!
Сю Рубен отвори. Още не се беше разсънила.
— Какво става?
Едит я сграбчи за китката и я повлече към колата.
— За бога, Едит, по пижама съм…
— Качвай се! Задава се цунами!
Харви включи на скорост и колата потегли към главния път.
— Цунами? Колко е голяма? А останалата част от острова?
— Хеликоптерите на Бреговата охрана обикалят над плажа и улиците. На всеки десет минути по радиото и телевизията правят съобщения. Не чу ли сирените?
— Не спя със слуховия апарат.
Когато се приближиха до разклона за магистралата, Харви удари спирачки. Единственият мост на остров Санибел беше задръстен от коли.
— Изглежда, новината се е разчула — изкрещя той, за да надвика клаксоните.
Едит погледна часовника си.
— Нямаме време. Трябва да слезем.
— Пеша? — Сю поклати глава. — По чехли съм…
Едит отвори вратата и измъкна приятелката си навън. Харви хвана леля си за ръката и поведе двете жени към другия край на моста.
Едит вдигна глава и засенчи очи с ръка срещу силната светлина, която идваше от водата между остров Санибел и Мексиканския залив.
Покрай брега бавно маневрираше петролен танкер, боядисан в червено и черно.
Зад танкера, на пет километра от сушата, се издигаше огромна водна стена.
Сю Рубен също погледна натам и недоверчиво възкликна:
— Господи, това нещо реално ли е?
Чудовищната вълна се извиси на четирийсет метра и помете петролния танкер. После с оглушителен рев вълната заля брега на Санибел и мостът се разтърси.
Едит повлече племенника и приятелката си към изоставената будка за такси. Харви отвори вратата и ги блъсна вътре. Вълната помете Санибел и остров Каптива.