Отвори очи. Лежеше в светлия син корпус на капсулата и стремглаво летеше в космоса през въртяща се фуния от интензивна гравитация. Макар че беше обвит в енергия, той виждаше през стените на капсулата. Край него с мълниеносна скорост се стрелкаха звезди.
Погледна назад и видя Земята. Синята планета постепенно се смаляваше. Космическата следа зад него изчезваше и се възцаряваше непрогледен мрак.
Нарастващата самота разкъсваше измъчената му душа.
Добре дошъл. Един Хунафу. Ти пристигна.
„Доминик ми липсва.“
Тя е благословена. В утробата й расте семето на споразумението ни. Съдбата й завинаги е свързана с твоята.
Пред Мик блесна бяла светлина, която започна да се увеличава.
В съзнанието му се промъкнаха студени, безжизнени пръсти на ужас. „Шибалба…“ Обзе го вълнение и страх.
— Какво направих? Пазителю, моля те… Искам да се върна!
Късно е. Не се страхувай, Майкъл, защото ние никога няма да те изоставим. Ти направи най-висшата жертва. Ти възстанови човечността на своя вид и даде на душите на предшествениците ни шанс за избавление. Пътят, който избра, е благороден. Този път ще разкрие тайните на вселената и ще покаже същината на доброто и злото, на светлината и мрака. Залогът е много по-голям, отколкото можеш да си представиш.
А сега затвори очи и си почивай, докато те подготвя, защото онова, което те очаква, е злото в най-чистата му форма.
Епилог
3 януари 2013 г.
Белият дом
Вашингтон, окръг Колумбия
Президентът Инис Чейни вдигна глава и погледна завеждащата канцеларията му Катерин Глисън.
— Добро утро, сър — каза тя.
— Добро утро. Още един прекрасен ден човек да е жив, нали? Готово ли е всичко за пресконференцията?
— Да, сър. Сцената е украсена с цветя в знак на благодарност от китайците.
— Много мило. Гостите дойдоха ли?
— Да, сър. Чакат ви в коридора.
Когато по радиоуредбата съобщиха, че пресконференцията започва, държавният секретар Пиер Борджия оправяше вратовръзката си. Той погледна часовника си, после включи видеотелефона на бюрото си.
От едната страна на разделения на две екран му се усмихна Джоузеф Рандолф, а от другата — Питър Мабъс.
— Ето го щастливеца Пиер, Пит.
— Много се гордеем с теб, момче.
— Господа, моля ви, сделката още не е приключила. Чейни още не ми е предложил официално да стана вицепрезидент, макар че трябва да се срещнем преди пресконференцията.
— Вярвай ми, момче. Моите източници ми съобщиха, че всичко е уредено. — Рандолф прокара осеяната си със старчески петна ръка през белите си коси. — Какво ще кажеш, Пит? Да дадем ли на Пиер няколко месеца, за да свикне с новата длъжност, или веднага да започнем да дърпаме конците да разкараме Чейни?
— Едни предсрочни избори ще свършат работа. Дотогава „Технологични индустрии Мабъс“ ще стане по-голяма от „Майкрософт“.
На вратата се потропа и Борджия притеснено каза:
— Сигурно е Чейни. Ще ви се обадя по-късно.
И бързо изключи видеовръзката. В кабинета му влезе президентът.
— Добро утро, Пиер. Готово ли е всичко за пресконференцията?
— Да, сър.
— Добре. А, преди да тръгнем за Розовата градина, бих искал да се запознаеш с едни господа. Те ще те придружават тази сутрин.
И отвори вратата. В стаята влязоха двама въоръжени до зъби полицаи и мъж в черен костюм.
— Това е специален агент Дейвид Тиърни от ФБР.
— Господин Борджия, арестувам ви…
Челюстта на Борджия увисна. Полицаите извиха ръцете му зад гърба и му сложиха белезници.
— Какви са тия глупости!
— Арестуван сте по обвинение в убийство. Има и други обвинения. Имате право да мълчите…
— Това е лудост!
Очите на Чейни блеснаха.
— Мик Гейбриъл е бил затворен почти дванайсет години. Колко време, мислите, че можете да държите в затвора бившия държавен секретар, агент Тиърни?
Тиърни се ухили.
— За всички престъпления, които е извършил? Ще лежи доста повече от дванайсет години.
Двамата полицаи изведоха Борджия — той се дърпаше и крещеше.
Чейни се усмихна и подвикна след тях:
— Минете покрай сцената, за да го снимат журналистите. И гледайте да е обърнат така, че да се вижда здравото му око.
21 март 2013 г.