Майк нагласява фотоапарата. Целият разтреперан, аз изваждам пергамент, който започва да се разпада, когато го разгръщам.
Това е стара карта на света, подобна на онази, за която преди петстотин години разказва турският адмирал Пири Рейс. Предполага се, че загадъчната карта е вдъхновила Колумб за експедицията му през 1492 година. И до ден-днешен картата от четиринайсети век на Пири Рейс си остава загадка, защото на нея е обозначена не само неоткритата земна маса на Антарктика, но и геологията на континента, нарисувана така, сякаш там няма лед. Впоследствие сканирането със сателитни радари потвърди невероятната точност на картата и още повече озадачи учените как е възможно някой да е нарисувал всичко това без помощта на самолет.
Вероятно по същия начин са били нарисувани и фигурите в Наска.
Пергаментът, който държа, е начертан с помощта на изумителни познания по сферична тригонометрия. Дали мистериозният картограф е бил нашият древен учител? Не се съмнявам в това. Най-важният въпрос е, защо е решил да ни остави тази карта.
Майк прави снимка, докато старият документ се разпада и се превръща в прах в ръцете ми. След няколко секунди се вторачваме в моменталната снимка и забелязваме, че там ясно се вижда някакъв предмет, очевидно от огромно значение, очертан с малък кръг във водите на Мексиканския залив, намиращ се на северозапад от полуостров Юкатан.
Местоположението на знака ме изумява. Това не е едно от древните места, а нещо съвсем друго. По кожата ми избиват капки леденостудена пот и ръцете ми се вцепеняват.
Майкъл усеща, че смъртта наближава. Преравя джобовете ми, бързо намира хапче и го слага под езика ми.
Пулсът ми намалява и вцепеняването преминава. Докосвам лицето на сина си и го убеждавам да се върне към работата си. Наблюдавам го гордо, докато Майкъл разглежда металния контейнер. Черните му очи са прозорци към невероятно дисциплинирано съзнание. Нищо не убягва от погледа му.
След няколко минути той прави още едно откритие, което може би обяснява местоположението на предмета, обозначен е Мексиканския залив. Спектралният анализатор на детектора за метал определя молекулния състав на твърдия бял метал.
Старият цилиндър е направен от чист иридий.
Откъс от дневника на професор Джулиъс Гейбриъл, 14 юни 1990 г.
Пролог
Преди 65 милиона години
Галактика Млечен път
Спирална галактика — един от стоте милиарда острови от звезди, движещ се в черната материя на вселената. Въртейки се като светла космическа въртележка, галактиката увлича над двеста милиарда звезди и безброй други тела в титаничната си вихрушка.
Нека да изследваме центъра на тази галактика. Когато наблюдаваме това образувание с ограниченото си триизмерно зрение, погледът ни е привлечен от изпъкналост в галактиката, състояща се от милиарди червени и оранжеви звезди, въртящи се в облаци от галактичен прах, някои с размери петнайсет хиляди светлинни години (една светлинна година е приблизително 94605×10 на петнайсета степен метра). Въртящият се около този район с форма на лупа диск на галактиката е дебел две хиляди светлинни години, има диаметър сто и двайсет хиляди светлинни години и в по-голямата си част е съставен от галактична маса. Около диска се въртят спирали — дом на ярки звезди и луминесцентни облаци от газ и прах — космически инкубатори, раждащи нови звезди. Над и под спиралите има галактичен ореол — рядко населена територия, съставена от сферични звездни гроздове, поддържащи по-старите членове на галактичното семейство.
Оттам се придвижваме към центъра на галактиката — сложна територия, заобиколена от въртящи се облаци от газ и прах. Скрита в ядрото, се намира истинската движеща сила на небесното образувание — плътен водовъртеж от гравитационна енергия, три милиона пъти по-тежък от Слънцето. Тази ненаситна космическа машина поглъща всичко в необятния си обсег — звезди, планети, материя и дори светлина — и върти небесните тела на спиралната галактика.
А сега да погледнем спиралната галактика от по-високо измерение — четвъртото измерение във времето и пространството. От галактическото тяло се разклоняват невидими проводници на енергия, досущ артерии и вени. Някои са толкова огромни, че могат да пренесат звезда, други са фини, микроскопични нишки. Всички се зареждат с енергия от невъобразимите гравитационни сили на черната дупка, разположена в центъра на галактиката. Доближите ли се до някой портал в един от тези проводници, ще се озовете на магистрала, пресичаща границите на времето и пространството — ако, разбира се, космическият ви кораб оцелее при пътуването.