— Щом трябва да знаете, да. Тогава бях едва десетгодишна.
— Грижи ли се за вас психиатър?
Тя се вторачи в него и си помисли: „Спокойно. Той те изпитва“.
— Да, докато станах на седемнайсет.
— Неприятно ли ви е да говорим за това?
— Всичко свърши отдавна. Сигурна съм, че повлия върху избора ми на професия, ако за това намеквате.
— И върху интересите ви. Тук пише, че имате черен пояс втори дан по таекуондо. Прилагали ли сте уменията си?
— Само на състезания.
Клепачите му се отвориха широко и сините му очи се втренчиха в нея.
— Кажете ми, стажант Васкес, представяте ли си лицето на братовчед си, когато ритате опонентите си?
— Понякога. — Доминик отметна кичур коса от лицето си. — А вие кого си представяхте, че ритате, когато играехте футбол?
— Предавам се. Имате ли много ухажори?
— И социалния ми живот ли трябва да познавате?
— Травматично сексуално преживяване като вашето, често води до сексуални смущения. Просто искам да знам с кого ще работя.
— Не се отвращавам от секса, ако това питате. Но изпитвам нормално недоверие към любопитните мъже.
— Тук ще ви трябва много твърдост, стажант Васкес. Мъжете като тези са измислили имена, за да се подиграват на млади жени като вас. Тъй като идвате от университета на Флорида, мисля, че ще оцените това.
Доминик пое дълбоко въздух и отпусна свитите си мускули. „По дяволите, внимавай!“
— Имате право, докторе. Извинявам се.
Фолета затвори папката.
— Истината е, че ви имам предвид за една особена задача и искам да съм абсолютно сигурен, че сте годна за нея.
Доминик се оживи.
— Проверете ме.
Фолета извади от чекмеджето на бюрото си дебела кафява папка.
— Както знаете, в тази клиника вярваме в подхода със специалисти от различни области. На всеки пациент е определен психиатър, психолог, социален работник, медицинска сестра и рехабилитационен терапевт. Първата ми реакция, щом дойдох тук, беше, че това е прекалено, но не мога да оспоря резултатите, особено когато имаме работа с наркомани и подготвяме престъпници за предстоящите им съдебни процеси.
— Но случаят, с който искате да се занимавам, не е такъв, така ли?
— Не. Пациентът е мой. Водя го от клиниката, където бях директор.
— Довели сте го с вас? Защо?
— Преди половин година клиниката ни загуби финансирането. Пациентът със сигурност не може да живее в обществото и трябваше да бъде преместен някъде. И тъй като аз познавам най-добре историята му, помислих, че ще е най-малко травмиращо за всички, ако той остане под моите грижи.
— Кой е той?
— Чували ли сте за професор Джулиъс Гейбриъл?
— Гейбриъл? — Името й се стори познато. — Чакайте малко. Той не беше ли археолог, който преди няколко години почина, докато изнасяше лекция в Харвард?
— Преди повече от десет години — ухили се Фолета. — След три десетилетия научни изследвания Джулиъс Гейбриъл се върна в Щатите, изправи се пред колегите си и заяви, че древните египтяни и маи са построили пирамидите си с помощта на извънземни, за да спасят човечеството от унищожение. Представяте ли си? Присъстващите му се изсмяха и го изгониха. Вероятно е умрял от унижение, Джулиъс Гейбриъл беше истински пример за параноидна шизофрения.
— Тогава кой е пациентът?
— Синът му. Майкъл Гейбриъл, трийсет и четири годишен. Предпочита да го наричат Мик. Двайсет и няколко години е работил с родителите си на археологически разкопки — вероятно достатъчно, за да стане психопат.
— Защо е в психиатрична клиника?
— Започнал да буйства по време на лекцията на баща си. Съдът му определи диагноза параноидна шизофрения и постанови да постъпи в държавната психиатрична клиника в Масачузетс, където работех. Той остана там до 2006 година, когато ме повишиха в директор.
— От същите ли заблуди страда като баща си?
— Да. И бащата, и синът са убедени, че някаква ужасяваща катастрофа ще унищожи човечеството. Мик страда и от обикновена мания за преследване, породена от смъртта на баща му и затварянето му в психиатрична клиника. Твърди, че срещу него има правителствена конспирация и затова го държат затворен. Според него той е невинен човек, опитващ се да спаси света, и жертва на неморалните амбиции на самовлюбени политици.
— Съжалявам, но не разбрах последното.
Фолета прелисти материалите в папката и извади снимки от някакъв кафяв плик.
— Това е човекът, когото нападна. Разгледайте добре снимката.