— Може би наистина сте пеели фалшиво.
— Несъмнено. Лошото е, че ги дразнех не само с пеенето си. Те бяха се превърнали в слугини на майка ми, а аз — в техен слуга, и по цял ден ме разкарваха нагоре-надолу, но каквото и да правех, все не успявах да им угодя, а порицанията нерядко ми се сервираха под формата на плесници.
— Но майка ви е могла да се намеси.
— Майка ми нямаше много време за мене. Живеехме доста притеснено, да не кажа нещо повече, и вниманието на мама бе изцяло ангажирано от двете ми сестри. Амбицията й беше да ги задоми час по-скоро, а да се задомят две бедни момичета, бедни и проклети при това, съвсем не е лесна работа, тъй че за мене изобщо не оставаше време.
— А как приключи брачният маратон?
— Успешно, макар и не с мечтания блясък. Само че майка ми и подир туй не можа да се заеме с мене, а и аз вече бях свикнал да се чувствувам по-добре на улицата, отколкото в къщи. Струва ми се, че ми беше сърдита още от раждането.
— За какво ви е била сърдита?
— Предполагам за туй, че раждането ми е било нежелано и е станало от немай-къде, отгоре на немотията и на всички други грижи. Никой не обича натрапниците, Майкъл.
Той става, прави няколко крачки из кухнята и спира до прозореца.
— Не смятате ли, че бихме могли вече да отворим капаците? — позволявам си да подхвърля. — Тук не се диша.
— Нека не избързваме. Нека изчакаме Мод с нейното комюнике.
Да изчакаме Мод… Това звучи на пръв поглед съвсем невинно като програма, но колкото повече напредва денят, толкова по-тягостна става тая програма. Дамата не се явява нито на обед, нито в следващите часове и ние, вече загубили желание за приказки, се разхождаме като зверове в клетка, всеки в стаята си, понеже от лежане и притеснение не сме способни поне да заспим.
Слънцето вече залязва, когато напрегнатият ми слух най-сетне долавя шума на мотор. Малко по-късно между дърветата се показва и зеленият мерцедес, значително по-зелен от посърналата листовина.
Мод влиза в къщата и ни отправя приветливата си усмивка, на която Сеймур отвръща само с една суха бележка:
— Не допусках, че ще ви е нужен цял ден, за да се придвижите от Майнц до тук.
— Дойдох за един час — обяснява жената сконфузено. — Обаче въпросът за жилището се оказа много сложен.
— А вчера сте пропуснали да изпратите вестници по вашия Франк — продължава да мърмори американецът.
— Не пишат нищо за инцидента. Само една къса бележка в тукашното вестниче. Обясняват злополуката с неизправност в електрическата инсталация.
Тя е извадила от чантата си вестничето и го подава на Сеймур. Сеймур го взема и на свой ред го подава на мене:
— Хвърлете един поглед, Албер.
Междувременно той навярно също е хвърлил един поглед на Мод, защото двамата излизат и се усамотяват в стаята на американеца. Военното съвещание трае десетина минути. Време напълно достатъчно, за да прочета не само късата бележка по инцидента, но и част от външните новини, остарели с три дни.
Доколкото може да се съди по информацията, експлозията в склада е възникнала в резултат на късо съединение и нейна единствена жертва е техникът Ерлих Прел, намиращ се в момента на местопроизшествието. Други имена не се споменават. Други подробности липсват.
Толкова по-добре. Строго погледнато, експлозията на едно хале с демодирано оръжие едва ли може да разтревожи някого. Старото желязо се е превърнало в обгорено желязо, нищо повече. Кой ще седне да прави истории около такава дреболия, особено след като единствената жертва е някакъв дребен техник.
Късата информация без друго е минала през филтъра на военните. Излиза, че Сеймур е прав. Ако има някакъв елемент на скандал, това е скандал от трети тип, обречен да мине към дело. Излишно е да разчиташ, че ще станеш звезда на вестникарските хроники.
И все пак американските власти търсят един белгиец. Може популярността да ти се е разминала, но другото не е. Може контролът по шосетата тук наоколо да е вдигнат, но контролът по граничните пунктове вероятно е в ход. Щом търсиш някакъв чужденец, най-сигурното е да го причакаш на границата.
— Ето как се представят нещата, Албер — оповестява Сеймур, когато двамата се връщат в стаята. — За момента Мод ви е осигурила спокойно и тихо жилище в Майнц. Ще прекарате там няколко дни, докато тази история съвсем отшуми и докато ви подготвя канал за измъкване. Подир което ще си кажем сбогом.
И като вижда, че се готвя да възразя, вдига ръка и добавя: