ТОМАС. Вие сте просто червив с варианти. Мисля, че вече ми предложихте един, пак зарад реномето на фирмата, и аз с цялата си отстъпчивост го приех. Нали дадох показанията си точно според вашите инструкции.
РАЙЪН. Не съм ви диктувал какво да говорите и не съм съчинявал лъжите ви. Освен туй, казано в скоби, тонът ви още от началото не ми харесва. Не знам дали ще имам сили да го изтърпя докрай.
ТОМАС. Съжалявам. Аз съм военен човек и говоря направо. А ако позволите и аз да отворя едни скоби, ще ви призная, че не позволявам никому да ме мачка, та макар и само с думи.
РАЙЪН. Само с думи? Хич и не се надявайте, че ще бъде само с думи. Ще ви смачкам в точния смисъл на думата, и то без да си мърся ръцете.
ТОМАС. Нека не бързаме да се мачкаме. Защото, ако тръгнем натам, аз мога още сега да ви видя сметката. Нищо че ще си поизцапам ръцете. Казах ви, че съм военен човек. Свикнал съм.
РАЙЪН. Опитайте!
ТОМАС. Не съм по опитите, Райън! Аз съм по бързите действия. И наистина ви съветвам да не ме докарвате докрай.
(В дуета настъпва пауза, запълнена, по липса на оркестър, от звъна на чаши, красноречиво свидетелство, че разговорът не върви на сухо.)
ТОМАС (вече по-спокойно). Не виждам защо трябва да се дразним. Ако имате да предлагате нещо, предлагайте го.
РАЙЪН. Вече е ваш ред да предлагате, Томас. И единственото, което би могло да влезе в работа, е да ми предложите изплащането на цялата сума, която сте реализирали с нечистите си сделки.
ТОМАС. И до кого трябва да адресирам чека? До фирмата или лично до вас?
РАЙЪН. Казах вече, че тонът ви не ми харесва.
ТОМАС. Все пак, още една подробност: Би трябвало да знам какво точно разбирате под „цялата сума“…
РАЙЪН. Убеден съм, че далеч надхвърля милиона, щом само с Ерлих сте си поделили триста хиляди. Но за да избегнем пазарлъците, нека се установим на милион.
ТОМАС. Имате предвид долари или марки?
РАЙЪН. Какво може да се има предвид в разговор между американци?
ТОМАС. Все пак не казахте: как ги искате тия долари, в чек или в брой?
РАЙЪН. В същия вид, в който сте ги получавали.
ТОМАС. Е, сега вече нещата се изясниха, поне за мене. Колкото до вас, мисля, че мъглата в главата ви все още не се е разсеяла…
РАЙЪН. Казах вече, че тонът ви…
ТОМАС. Разбрах: тонът ми не ви харесва. Боя се, че фактите още по-малко ще ви харесат. А те са два. Първо, никой съд не признава един магнитофонен запис за директна улика. Второ, такава директна улика все пак съществува, и тя е изцяло против вас. Това е предварителната фактура, която сте издали на оня белгиец и копие от която се намира у мене. Защото вие знаете, нали, че Ерлих беше само едно момче за всичко при тоя белгиец и че противно на възприетата от нас двамата версия, Ерлих съвсем не бе дошъл в склада, за да хвърли един поглед на наличната стока, а бе дошъл да получи стоката по ваше нареждане.
РАЙЪН. Какво нареждане?
ТОМАС. Нали още предната вечер лично ми съобщихте какви количества оръжие да предам на Ерлих? Имам ги записани.
РАЙЪН. Дръжте си ги. Не помня да съм водил такъв разговор.
ТОМАС. Естествено. Но когато фактурата излезе наяве, ще се наложи да си спомните.
РАЙЪН. Ако се не лъжа, става дума за една фактура проформа, без всякаква стойност на документ.
ТОМАС. Като фактура това наистина не е документ, но като улика е материал от първостепенна важност, написан с вашата машина, върху вашата бланка и с името на хер Албер Каре.
РАЙЪН. А къде е той, за да потвърди?
ТОМАС. Надявам се, че в скоро време и той ще бъде налице. Моите хора са вече по дирите му.
РАЙЪН. Гледайте само вашите хора да не бъдат изпреварени от моите хора. Аз също държа този белгиец да излезе наяве. Той ми бе изпратен от вас, Томас.
ТОМАС. Не помня такова нещо.
РАЙЪН. Вашата частична амнезия е в случая без значение. Каре ще си спомни.
ТОМАС. Оставете прогнозите. И не забравяйте най-важното: фактурата. Макар че аз не ви питам къде са парите…
РАЙЪН. Какви пари? Срещу фактура проформа никой не брои пари.
ТОМАС. След фактурата проформа е последвала и редовна фактура.
РАЙЪН. Дайте да я видим.
ТОМАС. Какво ще я гледате, нали сам сте я писали. Не забравяйте, че не съм новак в занаята. Вие никога няма да дадете нареждане за експедиране на стоката, ако предварително не сте сложили парите в джоба си. А това са не малко пари, Райън. Това са, ако не ме лъже паметта…
Магнитофончето леко изсвистява и замлъква. Сеймур загася цигарата, трета поред, и забелязва:
— Ако тия двама глупаци не бяха така пияни и така бъбриви, разговорът вероятно щеше да бъде далеч по-къс и тогава щяхме да го имаме целия. А сега, ето че лентата не го е побрала и се налага да гадаем. Прочее, като имате предвид колко са глупави и хитри едновременно, докъде мислите са стигнали в този жалък пазарлък?