— Добре, Каре! С риск да си имам неприятности, ще ви предоставя едно улеснение. Бъдете точен в отговорите и ще ви пусна да се приберете тъкмо за обяд. Кажете ми, сключихте ли сделка за оръжие с Райън?
— Естествено.
— За какви количества?
Изброявам акуратно количествата.
— На какви цени?
— Цените, знаете, това е сложен въпрос. Райън настояваше да му платя по-високи цени, а във фактурата да бъдат вписани по-ниски.
— Интересно. Какви точно бяха едните и какви — другите?
Давам му и тази справка. Сеймур би трябвало да бъде доволен. Още няколко камъка политат към градината на Райън.
Въпросите продължават да следват:
— Изплатихте ли му сумата?
— Какво ще правя…
— Отговаряйте по-точно.
— Разбира се, че я изплатих.
— Как стана плащането?
— Ами както става: вадиш пари и плащаш.
— Искате да кажете — в брой?
— Да, в брой, в долари, в пачки по десет хиляди, ако държите да знаете всички подробности.
Подир което следва очакваният отдавна въпрос:
— Кой стои зад гърба ви?
— Не разбирам.
— Вие няма да ме убеждавате, че работите само за своя сметка. Тъй че питам: кой стои зад гърба ви?
— Зад гърба ми стои лошият шанс, Мур. Това беше една наистина нещастна идея, да се заловя с вашия Райън.
— Оставете театъра. И не се опитвайте да хитрувате. Отговаряйте точно, защото нямам време!
Тонът отново е станал заплашителен. Сега, след като е изкопчил необходимите сведения, Мур би могъл да си позволи за десерт и тази малка атракция — да ми пусне една ампула.
— Глух ли сте! — извиква грубо мъжът. — Кажете, кой стои зад гърба ви!
Вижте по-добре кой стои зад вашия гръб — би следвало да кажа, но разговорът май почва да става излишен. Иззад таблата на вратата се е появило ново действуващо лице. Действуващо в точния смисъл на думата: един рязък жест и Мур се свлича върху мокета.
— Мокета, Майкъл! Трябва да благодарите на мокета — пояснява Сеймур. — Иначе в тия празни халета всяка стъпка кънти.
— За втори път установих, че сте прекалено ефикасен за един социолог — промърморвам. — Юмрукът ви е страшен.
— Юмрукът? — Американецът разтваря пръсти и ми показва някаква метална топка. — В моя хотел ключът виси на тая бронзова топка, за да не го носиш в джоба си. А аз точно затуй го нося.
Той се навежда и пристъпва към бегъл преглед на джобовете на Мур.
— Човекът има тук наоколо още двама приятели — предупреждавам.
— В момента те не са тук наоколо — отвръща Сеймур, като продължава огледа си.
— А мерцедесът е в Хилтън.
— Нека си седи. Засега той е неизползваем.
— Мод изчезна.
— Ако беше изчезнала, аз нямаше да съм тук — възразява американецът. — Закъснях наистина, но това ви е дало възможност да се позабавлявате.
— Аз нямам слабост към опасните игри, Уйлям.
— Единствено опасните заслужават внимание. Впрочем за вас е време да тръгвате. От другата страна на моста ви очаква Мод.
Той ми кима разсеяно и се заема с портфейла на Мур.
В края на надлеза наистина намирам дамата, само че ми е нужно време, за да се уверя, че това е тя. Малко работа с гребена върху прическата, малко ярък руж върху устните, едни огромни тъмни очила — и ето че фасадата е неузнаваема.
— Едва ви познах — промърморвам. — Ако не бяха тия снажни форми…
— Оставете красноречието — прекъсва ме Мод. — Трябва да изчезваме.
Тя ме повежда към паркирания наблизо стоманеносив мерцедес и минута по-късно сме вече на път.
— Изглежда, че и вие нямате вкус към опасните игри — забелязвам.
— Аз имам вкус към вкусните неща, Албер. А като си представя, че в къщи ни чака само една студена шунка…
Опасни игри и студена шунка. Какво да се прави — свят широк, хора разни.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— Престанете с вашия Сеймур — казвам с малко пресилено раздразнение. — Той е пълен авантюрист.
И загребвам с ожесточение от гъшия пастет.
— Вие сте неблагодарен — възразява Мод и на свой ред загребва. — Ако съдя по това, което разказахте, Сеймур ви е извадил от гроба.
— Да. След като предварително ме натика в него.
— Как можете да говорите така! — произнася дамата с нотка на огорчение.
Огорчението съвсем не й пречи да постави добавъчен слой пастет върху филията си.
— Уверяваше ме, че всичко било предвидено и нямало никакъв риск.
— Нали нищо не ви се случи? Какво искате повече?
При тия думи тя отхапва от добре намазаната филия и ми отправя пълен с порицание поглед.
— Но щом всичко е било предвидено, трябвало е да знаете, че Мур ходи у Дейзи.