(Паузата този път е значително по-дълга.)
РАЙЪН. Хубаво, дайте да го чуя този ваш запис.
(Запис в запис — това е доста досадно за слушане, особено когато един от участниците в разговора си ти самият. Прочее прескачам тази част от лентата.)
ТОМАС. Е, сега вече готов ли сте?
РАЙЪН. Почти. Има само още една малка подробност.
ТОМАС. Дано да е само една.
РАЙЪН. Аз ви плащам сумата, вие ми давате фактурата и записа. Но понеже и фактурата, и записът са копия, нищо не ви пречи утре отново да се явите и да поискате нещо добавъчно. С две думи, обичайната механика на верижния шантаж.
ТОМАС. Вече казах: не съм по шантажите. Аз съм по честните сделки.
РАЙЪН. Вашите представи за честност са ми напълно ясни още от времето на онази нигерийска афера. Помните я, нали?
ТОМАС. Не виждам по какъв начин бих могъл да ви уверя, че не разполагам с други копия.
РАЙЪН. Излишно е да ме уверявате. Все едно, няма да ви повярвам. Затуй предлагам нещо съвсем просто: ще ви броя парите срещу съответна разписка. Така, щем не щем, ще бъдем свързани до гроб, като сиамските близнаци.
ТОМАС. Това наистина е голяма чест за мене, да бъда свързан с човек като вас… Но чак до гроб…
РАЙЪН. Друг изход не съществува, Томас. Никой на мое място не би постъпил другояче. Признавам, че решението е малко неприятно и за двама ни, обаче в същото време еднакво ни подсигурява.
(Къса пауза.)
ТОМАС. Хубаво. Съгласих се. Да вървим за парите.
РАЙЪН. По тоя час? Парите са в служебната ми каса. Елате утре, донесете документите, подпишете ми разписката и ще си получите парите. Такава фантастична сума!…
ТОМАС. И на това се съгласих. Утре в единайсет, удобно ли ви е?
РАЙЪН. Винаги съм на разположение.
Следват още няколко незначителни фрази, сетне ролката свършва.
— Чакам да чуя мнението ви — избъбря Сеймур, като прибира магнитофончето и пали поредна цигара.
— Смятам, че Райън твърде лесно отстъпи по въпроса за сумата.
— Прав сте.
— Това ме кара да мисля, че плащането едва ли ще се извърши.
— Защо не? Той разполага с две чанти долари и вероятно вече е имал възможността да се убеди, че банкнотите са до една фалшиви. А фалшивите долари не струват много нещо.
— Разписката на Томас също не струва много нещо — забелязвам. — Тя ще струва още по-малко от момента, в който Томас установи, че е получил чанта фалшиви пари.
— И това е вярно. Томас разбира, че Райън едва ли ще извади наяве една разписка, която изобличава и самия Райън. И щом установи, че е бил измамен, шантажът ще почне отново и в по-заплашителна форма.
— Искате да кажете, че за Райън тази история с плащането е само начин да печели време.
— Не. Райън действително ще му плати. Питам се само — по кой начин?
Той ме поглежда изпитателно:
— Не ви ли се иска да присъствувате на плащането, Майкъл?
— Вече ви казах, че цялата тази история съвсем не ме забавлява.
— А, да: защото не виждате смисъла. Забравих, че вие във всяко нещо търсите смисъла. Готов сте да рискувате даже живота си, но само в случай че виждате смисъла.
— Че как иначе?
— Ами просто така: ако животът все пак има някаква стойност, то е само поради риска, поради заплахата на смъртта. Съвсем илюзорна стойност, обаче какво да се прави — човек е свикнал да цени нещо само когато съществува опасност да го загуби. Казваш си, вярно, животът е сив, но къде по-сива е Голямата скука. Какво ме гледате?
— Питам се дали бихте изпаднали в такова оживление, ако трябваше да извършите нещо добро, па макар и с риск за живота си.
— Но какво по-добро от туй, което вършим ние двамата с вас, Майкъл? Преследваме два изрода. Воюваме със злото.
— Вие воювате не зарад злото, а зарад воюването.
— Възможно е. Обаче какво съм виновен, че философите и до днес не са успели да ни обяснят що е зло и що — добро.
— Не усложнявайте излишно нещата. Съществува неписан морал.
— Кой например? Вашият или онзи на десетте божи заповеди? Вашият ми е непонятен. А колкото до десетте божи заповеди, те като всички морални норми са дело на користни хора. Когато чуете „не кради!“, може да се обзаложите, че тази норма е дело на човек, който е притежавал доста неща за крадене, иначе въпросът не би го занимавал. И когато някой ви съветва „не прелюбодействувай“, бъдете сигурен, че той има красива съпруга и ужасно се бои от рога. А що се отнася до „почитай баща си и майка си“, тая заповед положително е съчинена от родители, лишени от всяко основание да бъдат почитани — иначе за какво са им заповеди.
— Е, съществуват и други норми.
— Например?
— Ами, да речем, „обичай ближния си“.