— Проверете най-първо дали не са ви поставили бомба — съветвам дамата, когато стигаме до мерцедеса.
— Ако са поставили, тя положително е за вас — отвръща Мод. — Аз съм твърде дребна, за да ми поставят бомба, Албер.
Потегляме. Колата се движи със скоростта на костенурка по оживените улици и спира продължително на всяко кръстовище. Жегата е надминала дори песимистичната прогноза на синоптиците.
— Като си представя колко хладно е онова ресторантче, дето на времето обядвахме с Франк…
— … И дето е само на две крачки оттук — довършвам вместо дамата.
И за да я отклоня от тези опасни мисли, подхвърлям:
— Значи, платиха на Томас. Интересно кой ще плати на Райън.
— Ще се намери някой — отвръща Мод. — Не сте ли забелязали, че накрая нещата винаги се нареждат.
— Включително и за вас?
Тя не отговаря, понеже светофарът е дал зелено, и цялата колона потегля стремглаво, за да завоюва няколко метра разстояние преди следващия червен сигнал.
— Аз съм лесна, Албер. Хората без големи амбиции са най-лесни.
И тъй, подир толкова години оживена дейност на мерзавец, Томас най-сетне си получи хонорара. Нямам основание да бъда недоволен, макар че и не виждам защо трябва да ликувам. Един мерзавец по-малко или повече, това едва ли ще окаже особено влияние върху общото състояние на планетата.
— А сега? Какво ни предстои сега, скъпа?
— Яйца с шунка, Албер, какво друго. След като цяла заран си губим времето по сладкарници, как искате да сготвя.
Не минават и два часа от произнасянето на тази декларация, когато пържените яйца с шунка вече са факт. А един час по-късно се явява и Сеймур, който сякаш нарочно е изчаквал холът да бъде проветрен от кухненските миризми — не ги ли долавяте тия тежки, нечисти миризми, Майкъл?
Американецът изслушва мълчаливо късата ми сводка за развоя на събитията и едва на края подхвърля:
— Надявам се, че сте доволен.
— Боя се, че вие не сте доволен. Целехте се в Райън, а падна Томас.
— Ще ни направите ли кафе? — обръща се Уйлям към домакинята, която побързва да изчезне в кухнята.
И едва подир туй произнася:
— Не се тревожете, Майкъл. Вече наистина сме в епилога, но завесата още не е спусната.
— И моята скромна роля не е приключена.
— По тая точка грешите. Не искам да кажа, че сте второстепенен артист, но вашата роля е изпълнена.
— Да се надяваме, както казва Мод.
— Вие вече цитирате Мод? — запитва снизходително американецът. — Не бих се учудил, ако сте почнали да си записвате някои нейни изказвания.
— Защо не? Мод е здравият разум. Баналният здрав разум. Не смятате ли, че се нуждаем от малко банален здрав разум?
— В такъв случай, разкрива ви се нова възможност да си вземете известни бележки по становищата на Мод. Предстои ви още едно и, надявам се, последно пътуване с нея.
Минават три дълги дни, изпълнени е дремане, четене и безполезни размисли, преди оповестеното пътуване да се реализира. И противно на смътните ми надежди, то не е нито до Австрия, нито до Швейцария, а само до Щутгарт.
Тръгваме рано заранта, додето още жегата не е стигнала пълния си разгар, подир леката закуска и леката, вече описана дегизировка. Минаваме сравнително бързо през трудно проходимата крайградска зона, тъй като движението е главно насрещно, и излизаме върху широката писта на аутобана.
— Мълчите като сфинкс — избъбрям недоволно по някое време. — Правите се на загадъчна с тия ваши тъмни очила и с това мълчание.
— Мисля, че ние с вас достатъчно се наприказвахме през тия два месеца, Албер — произнася Мод с мелодичния си глас на говорителка в детските предавания.
— Два месеца и половина — поправям я. — И ако някой се е наприказвал, това съм аз, а не вие. Вие само мълчите от страх да не нарушите инструкциите на Сеймур.
— Шефът не ми е давал инструкции да мълча.
— Тогава, говорете!
— Какво ви вълнува, Албер? Какво ви прави така неспокоен още от заранта?
— Мисля, че имам право да знам как приключи цялата тази история.
— Не допусках, че тия неща чак толкова ви вълнуват.
— Не чак толкова, но отчасти.
Мод не отговаря, втренчила поглед в камиона пред нас — една алуминиева грамада със зелената фирма на Саламандър. Тя отдавна би могла да го задмине, ала предпазливо изчаква, за да не би някоя идваща отзад кола да я дублира в критичния момент. Най-сетне маневрата по задминаването е осъществена. Отдъхвам си заради Мод и запалвам цигара.
— Ако се тревожите за приятелките си, мога да ви уверя, че те са добре.