— Не мислите ли, че обстановката тук е прекалено сънна? — пита Мод, без да обърне внимание на въпроса ми.
— Не обичам шума.
— Струва ми се, че малко повече шум тонизира. А мъртвилото потиска.
Дали защото ресторантът се посещава най-вече на обед, или защото изобщо не се посещава, но освен нас едва ли има повече от дузина клиенти и те вероятно не са италианци. Една дузина италианци са в състояние да тонизират и най-просторното заведение.
— Бихме могли да сменим обстановката с нещо по-уютно — предлага Мод, като поглежда часовника си.
Жестът е невинен, предложението също е невинно, но ние на нашия етаж сме мнителни хора. Развеждането започва — помислям си. И какво като започва? Да се надяваме, че колкото по-рано почне, толкова по-рано ще свърши.
— Чувал съм, че Франкфурт бил град на нощния живот — пускам една реплика за проба.
— В наши дни нощен живот има навсякъде, където има и дневен — отвръща небрежно дамата.
— Да, но тукашният бил особено оживен — продължавам да надувам пробния си балон. — Какво пречи да надникнем.
— Нищо, освен часът — отвръща Мод. — Доколкото знам, програмите почват към единайсет. Да идем да изпием по нещо в „Глобус“, а после ще надничаме насам-натам.
„Нали не пиеш?“ — запитвам на ума си, но гласно казвам:
— Чудесна идея.
Не съм чувал за „Глобус“, нито допускам, че фигурира между забележителностите на Франкфурт. Малък, модерен и безличен бар в някаква уличка на две крачки от пешеходната зона. Зелен и розов неон, огледала, миниатюрни кресла, тапицирани с черна изкуствена кожа, плюс рафтове с бутилки и неизбежният бакърен тезгях — с това се изчерпват особеностите на обстановката. Публиката, предимно мъжка, също не е бог знае каква. Видът на клиентелата и изобилието на американски думи в шумотевицата подсказват, че повечето посетители са американски офицери в цивилно облекло.
Заведението е почти пълно. Настаняваме се край малка масичка в ъгъла зад бара, без някой да ни обърне внимание, включително и келнерът, вече достатъчно затруднен от многобройните поръчки. „Това ли е уютното ви заведение?“, бих могъл да запитам, ако държа да поставя дамата в неудобно положение.
— Какво ще пиете? — казвам, за да облекча ситуацията.
— Една кока.
Отивам до тезгяха, вземам нейната кока и моя скоч, плащам и се връщам при масата.
— Вие сте предприемчив — установява Мод.
— Да. В дребните неща.
— И скромен.
— По необходимост. Когато човек няма с какво да се похвали, той винаги е скромен.
Дамата съвсем машинално участвува в разговора. Вниманието й е насочено към околните посетители. Професионалистка, да, но от средна категория. Въпреки привидното й безучастие, можеш да забележиш как пресейва с очи публиката.
— Мислех, че сте немкиня, а излиза, че сте американка — забелязвам.
— Вие за втори път познавате. Най-първо за радиото, сега за произхода. Не бива толкова често да познавате, Албер. Това не подхожда на един безобиден търговец.
И понеже оставям репликата й без внимание, продължава:
— Немкиня съм по майка. А по баща — американка.
— Но сте израсли в Щатите.
— Пак познахте. Само че сега не се брои — много е лесно. Американците не се преселват в Европа. По-скоро става обратното. Така стана и с майка ми.
Думите звучат като прелюдия към една семейна история. Излиза, че съм се излъгал. Тая жена лесно се залавя с предложените й теми, но няма обичай да ги завършва. Какво значение — важното е да се говори, да се убива времето.
Мод е приключила с пресейването на публиката. Тъмнокафявите й очи са отправени към входа и едно едва доловимо потрепване на високите вежди ме принуждава да погледна натам. Не съм единственият. Неколцина самци от съседните маси вече са насочили поглед в същата посока. Гледката си заслужава вниманието.
Жената, която току-що е влязла, спокойно би могла да сложи в джоба си моята дама, ако Мод не беше така обемиста. Появата на Мод в заведението мина почти незабелязано, тя не е от тия ефектни същества, подир които мъжете се обръщат по улиците. Докато тази, новодошлата… Сексбомба от голям ранг.
Сексбомбата е придружена от някакъв безцветен тип в сако от туид, тъмна риза и сив панталон, изобщо от тия банални типове, с които се разминаваш, без да ги забелязваш.
Съпроводена от одобрителни погледи, новодошлата се насочва към нашата маса.
— Мод, скъпа, видях те още от вратата — пропява тя с малко глезена интонация. — Ще ви пречим ли, ако изпием по един скоч? Това е Добс, ако не се познавате.
— А това е господин Каре — пояснява Мод, уловила погледа на сексбомбата, отправен към мене. — Разполагайте се.