— В такъв случай да минем към конкретните.
Той прави четири бавни крачки, за да стигне до насрещната стена, и после други четири — за да се върне на предишното си място. Сетне изплюва угарката, стъпква я и се обляга върху излинелите тапети. Цялата тази безмълвна увертюра предвещава едно доста добре обмислено и доста обстойно изложение. Но вместо това американецът изръмжава само:
— Томас, а?
И понеже не отговарям, добавя:
— Доколкото знам, той не много отдавна се е подвизавал и у вас…
Не казвам ни „да“, ни „не“.
— Развил е доста активна дейност… Или не сте в течение?
— Дейността му, ако се не лъжа, се изчерпва с една единствена нагла операция, а активът му — с неизбежния провал.
Американецът кима в знак на съгласие, сетне ми отправя един от ненадейните си погледи:
— Вие ли го провалихте?
— Когато човек е тръгнал да се проваля, все ще се намери някой да му помогне — отвръщам неопределено.
— Историята ми е позната в общи линии. Съвсем авантюристична операция наистина и съвсем логичен финал. Без да говорим за това, че с гафа си похарчи трима наши агенти.
Въздържам се от коментарии.
— Всъщност Томас е доста сръчен, само че не в разузнаването — забелязва Сеймур.
И като ме поглежда изпитателно, подхвърля:
— Вероятно смятате, че всички ние сме банда мошеници от типа на Томас.
Вземам чашата от масичката. Сетне решавам да продължа с пестенето на питието и отново я оставям.
— Мошеничеството в случая не е най-важното. Томас причини смъртта на някои хора — промърморвам.
— Вие също вероятно сте правили това — свива рамене американецът. — Нашата професия е груба професия.
— Съвсем млади хора, Уйлям. И съвсем безсмислено похарчени.
— Драго ми е да установя, че му имате зъб. Ето виждате ли как може да се случи тъй, че интересите ни да съвпаднат.
— Понеже споменахте за професия, бих ви напомнил, че в нашата професия действията не се определят от личните симпатии и антипатии.
— Така е. И все пак предполагам, че по-охотно ще се включите в делото, ако знаете, че човекът, който предстои да бъде съборен, е някой Томас. Обаче вие не отговорихте на въпроса ми: смятате ли, че всички сме като Томас?
— Допускам, че има и изключения. Навсякъде има изключения.
— Става дума за правилото — настоява Сеймур.
— Правилото вие по-добре го знаете. Срещал съм всякакви хора. Не бих казал, че са еднакво користни, Съществуват нюанси.
— Значи ни считате всички за мошеници — обобщава американецът.
— Това е ваш извод.
— Е, добре — кима Сеймур. — В случая се касае именно за двама мошеници. Единият ви е известен. Вторият с нищо не се отличава от първия. Разчитам, че така съвестта ви ще бъде спокойна.
— Яснотата винаги успокоява, Уйлям.
Вдигам най-сетне чашата, отпивам скъпернически и добавям:
— Да не би вашите служби да са пристъпили към борба с корупцията?
— Искате да кажете към борба със самите себе си? — усмихва се едва-едва Сеймур. — Нищо не ми струва да ви кажа „да, именно“. Обаче истината е, че се касае за дребна периферна операция. Дребна и периферна за всички, освен за мене. Не знам докъде стига антипатията ви към Томас, обаче аз лично наистина имам зъб на оня, другия.
— Вие имате зъб на целия свят.
— Не можеш да имаш зъб на нещо абстрактно, Майкъл. „Целият свят“ е нещо абстрактно. Обаче въпросният тип…
Той не довършва, а забучва нова цигара в ъгъла на устните си и щраква запалката.
— Виждате, че съм съвсем откровен. Казвам ви направо, че човекът, който най-вече ме интересува, не е Томас. Става дума за един мръсен дует, Майкъл, в който Томас свири втора цигулка. А мене ме интересува първата. И тъкмо нея искаме да ви покажем. Само че тя отказа да излезе на сцената.
— Вие ловко прескочихте от комарджийските термини на музикалните — забелязвам. — Но от това обясненията ви не стават по-конкретни.
Американецът продължава, без да обръща внимание на бележката ми:
— Налага се прочее да минем към друг вариант: ще трябва да влезете в контакт с първата цигулка посредством Томас. В случай, че Томас наистина не ви познава, задачата ще бъде съвсем лека. Вашата роля се изчерпва с това: една мимолетна очна ставка с първата цигулка, нищо повече.
— А ако тя откаже да свири?
— Не е нужно да свири. Концерти не се предвиждат. Бегла очна ставка, чийто смисъл глупакът няма и да разбере.
— Вие още ли го мислите за глупак?
— Естествено. Познавам си човека. Но вие сам знаете, че именно глупостта прави такива хора страшно мнителни. Или смятате, че мнителността е признак на голям ум?
Не смятам, разбира се. Но и не виждам защо трябва да затъваме в подобни разсъждения. Не знам дали е от застоялия въздух, наситен с тютюнев дим, или от присъствието на тоя човек, излъчващ опасни еманации, но усещам леко виене на свят.