Ние сме от улегналите. А също и от дискретните — масата е в самия ъгъл на заведението. Почти като влюбена двойка. Или по-скоро — семейна, ако се вземе под внимание как мълчим и гледаме в различни посоки.
Стопанинът, едър мъжага от италиански произход — тая Мод има чувствителен нос за италианската кухня, — вече се е настанил сред колелото на бара, за да подготви батареята от чаши и бутилки, докато трите му жени подреждат масите и шетат в кухнята. Макар да е в най-интимни отношения с тия жени или може би тъкмо заради туй, италианецът от ранна заран до късно след полунощ ги кара да работят до скъсване, да се занимават с бельото и с леглата, да висят на рецепцията, да сервират закуската, да готвят и да прислужват в бара.
— Робовладелец — забелязвам, додето наблюдавам шетнята.
— Плаща добре — възразява дамата. За да добави след къса пауза: — Глупачки.
— Нали плаща добре?
— Глупачки — повтаря Мод. — Ще се амортизират за десетина години само защото са алчни.
— Е, после ще се омъжат.
— Да. За да слугуват на друг мъж, който даже няма да им плаща.
Разговорът секва, понеже една от глупачките се появява с огромен поднос, съдържащ поръчките на моята дама.
— И една бира — казвам.
— Нали искахте да се напиете?
— Отлагам проекта. Щом не щете да ме следвате.
— Ако реша да се напия, мога да го направя и без питие — промърморва дамата.
— Интересно ще е да го демонстрирате.
— Казах: ако реша. Бихте ли ми подали оцета и зехтина.
Тя оросява обилно зелената салата и пристъпва към едничкото си развлечение.
— Все пак вие ме озадачавате, Мод — произнасям към края на вечерята.
— Затова че не съм ви поканила в стаята си? — пита тя прозаично, но доста точно.
— Не става дума за мене. Обаче вие не можете да бъдете денонощно само едно служебно лице.
— Не съм и твърдяла, че върша подобен подвиг.
— Вие ме озадачавате — повтарям. — Не мога да си представя как бихте изглеждали в една семейна или интимна обстановка. Странно, нали!
— Не виждам нищо странно. Такава обстановка наистина не ми е привична.
— Да не би случайно…
— Не. Нито случайно, нито нарочно — поклаща глава Мод. И с къса въздишка добавя: — Вечната история. Ако жената не ви обръща внимание, обявявате я за лесбийка.
— Не бих могъл да се оплача от липса на внимание.
— За вас жените вероятно се делят на два дяла: тия, дето търсят мъж, и ония, дето вече са го намерили. Затова и не можете да ме класирате.
Тя ми отправя бегла полуусмивка в смисъл: познах ли, и отпива глътка минерална вода.
— Трети вид наистина не ми е известен — признавам. — Или, по-точно, третият вие също го елиминирахте.
— А вие от кой вид сте? — запитва дамата съвсем ненадейно.
— Мисля, че съм от насрещния пол.
— И какво като сте от насрещния пол? Да не смятате, че този, вашия, насрещния, има някакви особени привилегии?
— Не смея да се надявам на подобно нещо.
— Напротив: съвсем уверен сте. Иначе бихте могли много лесно да си обясните моя случай чрез своя собствен.
— Но аз съм един самотник, Мод.
— Аз също. И то без тая фалшиво-трагична интонация.
— Значи, опивате се от самотата.
— Нима самотата е толкова неприятна в един свят, където всяко общуване означава да бъдеш използувана от някого за нещо си?
— Може да означава и обратното: вие да използувате някого за нещо си.
— Когато подобен случай ми се представя, не отричам, че го правя. Както, вероятно, и вие. Но това са само паузи в самотата. Хигиенични дози. Колкото за да разбереш, че самотата е най-скъпото ти притежание.
— Ясно — кимам. — Ла Гарсон, жената-ерген.
— И такива романи ли четете?
— Боя се, че надценявате моята начетеност.
— Бих взела един сладолед — сменя тя темата.
— А кафе?
— Кафето ще бъде за вас.
Тъй че идва ред и на десертите, а при Мод всяка консумация представлява поредна дупка в разговора.
— Може да сте силна в риториката, и все пак ме озадачавате — позволявам си да повторя рефрена след някое време.
— Аз съм просто жена от третия тип, ако това толкова ви интригува.
— Искате да кажете: четвъртия.
— Нека да е четвъртия. Изобщо най-баналния в наши дни. Жената, дето не мисли непрестанно за мъжа — мъжа, който се опитваш да задържиш, или мъжа, който се опитваш да намериш.
— Ами иначе как ще се раждат деца.