Спрайт. Английска дума, означаваща нещо като дух или призрак. Не съм чувал за такава програма. А нашите, изглежда, само са чули, без да знаят точния смисъл. И без да държат на всяка цена да го разкрия. При възможност. Сиреч, не го смятай за задължително, а си отваряй очите да не хлътнеш и да не те забъркат в някой опасен скандал: „Крайна предпазливост.“
След като преодоляваме за половин час тая педя разстояние, която дели Висбаден от Майнц, освобождавам таксито точно там, дето съм го наел, и се връщам в Хилтън през задния вход.
Мод още спи. Едрото тяло е доста волно разголено, но бялото лице дори и насън запазва израза на сериозност и достойнство. Събличам се безшумно и се изтягам до нея, като давам вид, че също съм заспал. Толкова старателно давам вид, че на края наистина заспивам.
Събуждам се не толкова от нежния глас, колкото от енергичната ръка, разтърсваща рамото ми:
— Албер!… Хайде, Албер! Тук ли искате да прекараме нощта?
— Вие непрестанно ме будите — изръмжавам, като правя опит да се обърна на другата страна.
Дамата обаче има здрава ръка, тъй че най-сетне се налага да отворя очи. Навън вече се здрачава. А по това време на годината здрачът означава, че минава осем.
— Какво ви безпокои? — питам. — Защо ми пречите да спя?
— Още тази заран ви казах, че не е предвидено да спим тук.
Тя приближава до прозореца, спуска с рязък жест завесата и щраква електрическия ключ.
— Нали щяхте да ходите на панаир? — питам невинно, като сядам на леглото.
— Щях… Такова нещо никога не ми се е случвало. Да проспя шест часа посред бял ден…
Кафявите очи ме гледат съсредоточено и вероятно подозрително, ала аз не давам вид, че ги забелязвам.
— Все пак се събудихте.
— Събуди ме Дейзи. Не чухте ли телефона?
— За щастие, този път той е при вашата глава.
— Такова нещо никога не ми се е случвало.
— Излишно е да го драматизирате — забелязвам, като ставам. — Радвайте се, че имате здрав сън.
— А вие какво правихте през това време?
— Не видяхте ли?
— Имам предвид — по-рано. Аз, струва ми се, заспах преди вас.
— Съвсем вярно. А аз ви последвах две цигари по-късно. Не разбирам само защо е този разпит. Или мислите, че съм прескочил до Дейзи?
— Не е изключено — отвръща сухо тя.
С което слага край на следствието. Не вярвам да съм разсеял подозренията й. Но в наши дни кой не е измъчван от подозрения.
Долу, в бара на хотела, намираме Дейзи с нейния Ерлих. Лъчезарната летва и моята снажна дама излизат за малко под предлог, че трябва да телефонират някому за нещо, докато ние с младия атлет оставаме да се развличаме, аз — с цигарата си, а той — с неизменната дъвка.
— Значи, щом има нещо, ще го съобщя чрез Дейзи на Мод — казва все пак атлетът, колкото да наруши мълчанието, защото тая подробност е уговорена още на обяд.
— Точно така — потвърждавам. — Съобщете го чрез Дейзи.
И отново се посвещаваме на заниманията си.
Въпросната Дейзи скоро се връща, а малко по-късно пристига и Мод, отбила се до рецепцията да уреди сметката. Изпиваме по чаша за добър път, разменяме по една фалшива дружеска усмивка и си тръгваме.
— Имам чувството, че направихте нещо с мене следобед — казва Мод по-късно, когато мерцедесът вече ни носи по аутобана, като пробива мрака с мощните си фарове.
— Толкова ли ви беше неприятно?
— Ако ми беше неприятно, щях да ви го кажа още първия път. Знаете, че не става дума за това.
— А за кое? И какво е това странно държане от един час насам?
— Преди да легна, ми дадохте чаша кола…
— Изпълних желанието ви.
— Вие сте ме упоили.
— Защо? Боли ли ви глава?
— Аз имам здрава глава, Албер. Но внимавайте за вашата.
— Каква полза да внимавам, когато съм в ръцете ви. Играете си с мене, както ви скимне.
— Играта не я водя аз. И тя предварително ви е известна.
— Приемам първото. Но второто е лъжа.
— Благодаря за доверието.
— Не ви обвинявам. Както сама казвате, вие сте служебно лице.
— Само служебно лице?
— Нека да не е „само“. Нека е „преди всичко“. Но защо ме смятате за толкова наивен?
— Наивен? Вие?
— В такъв случай ще ми обясните ли, защо Ерлих така се развесели от моите приказки за стъкларията?
Тя мълчи известно време, като се взира съсредоточено в лентата на аутобана, осветена от фаровете. Сетне произнася: