— Съжалявам, че не мога да ви отговоря с пълна взаимност — промърморвам. — Но вие ще ме разберете.
— И вие — мене, надявам се.
Той допълва своята чаша с две кубчета лед и минерална вода, отпива, колкото да провери дали е улучил пропорцията, и поднася запалката към забитата в десния ъгъл на устните цигара.
— Не стойте като препариран, отпуснете се. Не се е случило нищо драматично. Искам просто да продължим нашия разговор от онзи ден.
Не възразявам. Пускам в чашата малко лед и на свой ред дегустирам. Сеймур в това време вади от джоба си няколко снимки и ми ги подава:
— Какво бихте казали за тая продукция?
— Съвсем любителска — отвръщам, след като преглеждам бегло снимките.
Любителски наистина, но доста точни. Ерлих и аз — уловени в различни моменти по време на вчерашния ни разговор в ресторанта и в бара на Хилтън.
— А сега чуйте това — предлага Сеймур, като вади от другия джоб миниатюрен магнитофон и натиска копчето.
Отново — Ерлих и аз, този път представени чрез гласовете си. Гласовете звучат съвсем автентично, за разлика от репликите:
АЗ. Доставчик, на какво?
ЕРЛИХ. На всичко. Какво ви е нужно? Пистолети, автомати, ръчни гранати?… Но вие навярно имате свои доставчици.
АЗ. Не ми липсват. Обаче разнообразието в асортимента винаги е полезно.
ЕРЛИХ. Какви количества ви интересуват?
АЗ. Количествата нямат значение. Аз работя на едро.
ЕРЛИХ. В такъв случаи можем да направим някоя сделка. Не искам да се хваля, но аз не съм по дреболиите.
— Е, какво ще кажете? — пита американецът.
— Вулгарен монтаж, какво друго.
— Не сте обективен, Майкъл — поклаща глава Сеймур. — За вас може да е монтаж, понеже знаете действителния разговор. Но представете си как ще прозвучи тоя запис на несведущите, особено когато бъде придружен с няколко снимки от дружеската ви среща.
— Ако несведущите са дотам несведущи, та нямат представа за триковете на монтажа…
— Не, не. Не сте обективен — поклаща наново глава американецът. — А представете си, че към този материал бъдат прибавени още няколко от същия тип, документиращи пазарлъците ви с други лица, все в тая сфера на оръжейния бизнес…
— Да допуснем, че си представям. И какво от това? След като веднъж сте ме обвинили в убийство, защо ви е нужно да ме обвинявате и в търговия с оръжие?
— Не вас, Майкъл. Вие сте само коз в тая игра, нали вече ви казах. Обвинението ще се насочи към други хора.
— Но също и към мене.
— По необходимост. Обаче това е без значение.
— Естествено. Какво, че ще изгоря. Планетата и без туй е пренаселена.
— Ако дойде такъв момент да горите, вие отдавна вече няма да сте тук.
— Искате да кажете, че предварително ще ми видите сметката.
Той разтваря ръце безпомощно, сякаш казва: върви да се разправяш с такъв идиот.
— Не ви ли е ясно, че ако се готвех да ви видя сметката, нямаше да ви посвещавам в проектите си.
— Обратното също може да е вярно: посвещавате ме съвсем спокойно, понеже ми е писано да изчезна.
— Тоя словесен пинг-понг е наистина отегчителен — промърморва Сеймур. — Пийте си чашата и ме изслушайте спокойно.
— Слушам ви — избъбрям, като се обтягам в плетеното кресло и притварям очи, за да илюстрирам пълно примирение.
Примирението трае не повече от пет секунди. Когато имаш работа с човек като Сеймур, по-добре е да си отваряш очите, отколкото да ги затваряш.
Американецът става, прави няколко крачки към бордюра на терасата, поглежда наоколо и изплюва угарката в бездната. Сетне бавно се обръща, обляга се с гръб на перилата и ме поглежда.
— Буден съм — осведомявам го.
— Чуйте, Майкъл: както изготвихме току-що показания ви материал, така бихме могли да изготвим и следващия, без да ви посвещаваме в тайните си. Моите жени са достатъчно ловки, за да насочват разговорите в желаната посока, а моят техник — достатъчно опитен, за да превръща тия невинни разговори в обвинителен материал. Изобщо вие щяхте да си вършите работата, без дори да се сетите за какво всъщност ви използуваме. Не е ли така?
— Този въпрос го задайте на Мод.
Той вдига вежди, сякаш не разбира какво искам да кажа, сетне ги отпуска до първоначалното положение.
— Мод наистина ми спомена, че у вас са възникнали някакви съмнения… Но съгласете се, че от смътните съмнения до точното подозрение има известна дистанция.
— Съгласен съм — кимам. — Щом държите да избегнем пинг-понга.
— Съмненията са си ваша работа, Майкъл. На тоя свят кой не си задава въпроси. Въвеждам ви в същността на операцията не за да разсейвам съмненията ви, а за да протече всичко по-леко и по-бързо. Две съображения, които засягат еднакво и мене, и вас: по-леко и по-бързо.