— Но вие ме въвличате в една история на компрометиране, която компрометира преди всичко мене.
— Какъв риск за вас, наистина! — подсмива се Уйлям. — Чистият като ангел Майкъл!… Впрочем в йерархията на небесните същества вие сте дори архангел…
— Не се правете на наивен — прекъсвам го. — Става дума за компрометирането ми не тук, а пред нашите хора. Казах ви, че наистина се занимавам с търговия, но никой никога не ми е възлагал да правя търговия с оръжие.
— Това са си ваши грижи — свива рамене американецът. — Не виждам какво общо имат те с моята операция.
— Щом не виждате, позволете да ви обясня. Каквито и заплахи да ми сервирате, аз няма да се включа в операция, която може да прерасне в политически скандал и да окаля страната ми.
— Оставете патетичните декларации, драги — промърморва примирително Сеймур. — За какъв политически скандал ми говорите. Става дума за домашни работи между наши ведомства.
— Да, но на този етап. А когато утре фалшификациите ви бъдат приключени и в някое от тия ваши ведомства се появи цялата папка с лъжливи обвинителни материали, каква е гаранцията, че съответният шеф няма да реши да извлече от тях двойна полза. Един комунистически агент, който търгува с оръжие под носа на федералната полиция — това е доста примамлива сензация за западната преса и доста полезна за вас.
— Глупост — свива отново рамене Сеймур. — Чиста глупост. Нима не разбирате, че ако ще приказваме за скандал, това е скандал от трети тип.
— Вашата номерация не ми говори нищо.
— Много добре знаете, че феномените в тази област, въпреки привидното им разнообразие, се свеждат до три вида; първи тип — скандалът, който ползува нас и около който ние вдигаме възможно по-голяма врява, докато вие скромно мълчите. Втори тип — скандалът, който ползува вас и при който естествено врявата идва от ваша страна. И трети тип — скандалът, който по различни съображения е еднакво неприятен за всяка от страните, тъй че безшумно потъва в секретните архиви.
— Лекцията ви е поучителна — признавам. — Обаче забелязал съм, че винаги, когато се издигате в сферата на научната абстракция, то става, за да прикриете съвсем конкретния удар, който вече сте ми приготвили.
— Но разберете най-сетне, че ударът не е насочен срещу вас. Трябва да бъдем кръгли идиоти, та да разтръбим пред света, че сме се готвели да ви продаваме оръжие върху територията на една независима и съюзна страна, за да въоръжавате своите терористи.
— Ние не работим с терористи.
— Наричайте ги както щете. Вместо да се упражняваме в риторика, по-добре да се върнем към удара, за който сам споменахте.
Той приближава към масичката и взима чашата. Ледът се е разтопил и питието е станало почти безцветно. За да подсили цвета, Сеймур налива малко скоч от бутилката и отпива. Това ме подсеща, че и аз се нуждая от разхлаждане.
— Горещо — промърморва американецът.
Той разхлабва възела на вратовръзката и разкопчава яката си.
— Хубав ден — отвръщам, за да му противореча, като отправям поглед към побелялото от жега небе.
Само небе. Градът е нейде под нас и ние сме съвсем изолирани тук, в сянката на зелено-белия навес и в тишината, подчертавана от мекото равно дишане на вентилатора.
Сеймур забучва в ъгъла на устните си поредната цигара, щраква запалката и повторно се изтяга в креслото.
— По време на предишния ни разговор новият вариант бе само един проект. От вчера обаче операцията е в действие. И понеже се оплакахте, че ви държа в пълен мрак, реших, че е настъпило времето да разсея мрака. Нека работим на светло, Майкъл. Така ще е по-добре и за двама ни.
Не възразявам.
— Известно ви е, че ако има артикул, който да се произвежда в невероятни количества по света, това е оръжието. Въоръженията нарастват в адска прогресия, а на всичко отгоре оръжията твърде бързо остаряват. Старите се подменят с нови, новите — с по-нови и изобщо машината работи с пълен ход. Не знам обаче запитвали ли сте се какво става с изхвърлените от обращение оръжия.
— Изнасят ги по сергиите и ги продават заедно с демодираните вратовръзки.
— Може да не ги изнасят чак по сергиите, но всъщност точно тъй става. Вероятно сте чували за Интерармко.
— Кой не е чувал.
— Интерармко купува от нашата армия остаряло оръжие, а после по различни канали го препраща на клиентите си. Но както още вчера ви е казал Ерлих, въпросът за транспорта понякога става доста главоболен. Именно затуй нашият тукашен щаб, вместо да връща остарялото оръжие обратно в Щатите, го складира на място в хангари, които формално принадлежат на армията, а фактически са собственост на Интерармко. Съвсем доскоро интендант на един от тия складове е бил вашият стар познат Томас.