— Искате да кажете, че вече са го изхвърлили.
— Не още. Но и това ще стане. Защото Томас, както се досещате, е договарял известни доставки и за своя сметка. Дирекцията е отвъд океана, оръжие много, ревизиите се правят съвсем на едро и от дъжд на вятър, защо човекът да не поработи и за себе си, вместо да седи със скръстени ръце. Субектът, който му е помагал при тия частни пласменти, е също ваш познат. Става дума за Ерлих.
Сеймур се изправя и тръгва да измерва терасата с бавни, широки крачки. Тоя тип трудно може да седи повече от пет минути на едно място.
— Напоследък обаче настъпиха изменения. Томас трябваше да се откаже от соловата партия и да се задоволи с ролята на втора цигулка в един дует, наложен му отгоре. Не знам дали в дирекцията са надушили нещо за частните му сделки, или просто са решили да открият ново място за нов паразит, но в концерта се включи и една първа цигулка. Сега шеф на секцията е Райън, а Томас е негов подчинен.
Американецът прекъсва разходката и се обляга на перилата.
— Вече ви казах, Майкъл: моята цел е Райън.
— Не познавам такъв.
— Знам, че не го познавате.
— Но в началото казахте, че го познавам.
— Да оставим началото. Оттогава изтече доста вода. Да се ограничим с предстоящото.
— Щом вашият Райън води двойна игра, защо не го изобличите, вместо да му прикачвате фалшиви обвинения.
— За жалост не води двойна игра. Прекалено тъп е за нашата професия. Затова пък в други неща е находчив. Тъй че още на времето го изхвърлиха, както бе изхвърлен и Томас. Но Томас е паразит от анонимен произход, докато този е от знатен. Смятам, че още щом го видите, ще ви стане ясен. Държи се, сякаш казва „аз съм завършил Харвард“ и сякаш пита „знаете ли кой е баща ми“. В скоби казано, той завърши Харвард не без трудности и не без помощта на баща си. Този човек ми е нужен, Майкъл.
— Разбирам. Само не мога да разбера — защо?
— Личните ми причини са в случая без значение. Важното е, че Райън следва да бъде разобличен. И понеже се оказва невъзможно да се доберете направо до него, ще се доберете чрез Томас. Такава е в общи линии схемата: Ерлих ще ви свърже с Томас, а Томас — с Райън.
— Изглежда прекалено просто.
— Е, не е чак толкова просто, разбира се. Но подробностите — после. В края на краищата няма да действате с голи ръце. Ще разчитате на помощта на три дами.
— Имате ли достатъчно доверие в тия жени?
— „Доверие“? В какъв смисъл?
— Ами в най-елементарния: че няма да изтърват нещо, където не трябва.
— За мене подобен въпрос не съществува — поклаща глава американецът.
— Завиждам ви. Приятно е да си заобиколен от такива верни адютантки.
— Въпросът, Майкъл, не е дали някой е способен да ви предаде, а дали е в състояние да го направи. Сътрудникът заслужава доверие само докато знае точно толкова, колкото му се полага да знае. Сътрудникът трябва да разполага само с малък фрагмент от вашите замисли, който му е необходим, за да действува, но който сам по себе си не означава нищо.
— Прав сте. Обаче ако вашият човек, освен фрагмента, получен от вас, набара още един-два фрагмента, получени от друг…
— В случая този „друг“ може да бъдете само вие. Не допускам, че ще се нагърбите с подобна роля.
— Откъде такова доверие?
— Да забравим тая дума, Майкъл. Ако разчитам на нещо, то е само на професионалната ви съобразителност. Трябва да сте напълно оглупял, за да предприемете действие, което ще ви осигури гибелта.
Той ме поглежда, за да провери добре ли съм го разбрал, сетне отново приближава до масичката, взима кофичката за лед, колкото да установи, че ледът вече се е превърнал на вода, и накрая примирен отпива от чашата си.
— Горещо.
— Хубав ден — отвръщам, като отправям поглед към нажеженото белезникаво небе.
После добавям:
— Все пак странно, че женомразец като вас работи винаги с жени.
— Не съм женомразец. Обратно — поддържам равноправието. В смисъл, че и двата пола имат равни права да бъдат презирани.
— Обаче използувате за работен инструмент най вече жените.
— А да не искате да използувам някой тип, чийто мрачен поглед е по-красноречив от полицейска значка и който машинално се попипва по дирника, за да провери дали пистолетът е на мястото си. Жените са по-ловки в една игра, която трябва да има невинен вид. Те деликатно ви вземат мярката и обаятелно се усмихват, когато ви слагат крак, за да се катурнете в ямата.
— Може би сте прав.
— Като оставим настрана, че са по-изпълнителни и по-педантични в подробностите.