— Не възразявайте. Разбрах, че нашата Мод работи за вас.
— Струва ми се…
— Нищо не ви се струва — прекъсва ме гостът. — И съвсем излишно е да се докарвате пред мене. Не съм аз човекът, който би ви упрекнал.
Франк отпива още две глътки и произнася с почти благоговеен тон:
— Оръжието! За тая стока никога няма да настъпи стагнация.
— Зависи. Ако преговорите за разоръжаване все пак стигнат донякъде…
— Приказки, драги, празни приказки. Можете ли да ми посочите в цялата човешка история някой някъде да се е разоръжил?
Черните очички ме гледат присмехулно, сякаш очакват отговора ми, а аз гледам чашата с уиски и с двата малки айсберга, плуващи в жълтата течност.
— Оръжието е първото създание на човека и вероятно ще бъде последното — изръмжава меко Франк, като посяга към халбата.
— Мисля, че първото създание е оръдието на труда.
— И грешите. Между оръдието и оръжието не е съществувала никаква разлика. Камъкът или тоягата са били използувани най-първо не за работа, а за убийство. Нима не помните: „И рече Каин на брат си Авел: да идем на полето. И когато бяха на полето, Каин нападна брат си и го уби. И рече Господ на Каин: Де е брат ти Авел? Той отговори: Не зная, да не съм пазач на брат си?“ Първото убийство и първата лъжа. Лъжата, това е много важно в случая, приятелю.
— По-важно от убийството?
— Да, дори от убийството. Лъжата показва, че човекът добре е разбирал смисъла на извършеното и затуй се е опитал да го прикрие. Това е именно престъплението. Животното убива от биологическа нужда, свободно от морални критерии. А човекът убива, като потъпква собствените си критерии или тия на своя бог, което е едно и също. Престъплението, драги, се ражда с раждането на човека. То е създадено, развито и усъвършенствувано именно от човека, а не от котката. То е съдържанието и смисълът на цялата човешка история.
— Включително и отвъдокеанската?
— Не виждам защо задокеанската трябва да прави изключение.
— Но все пак вие имате Едисон, Франклин, Томас Пейн…
— Естествено. Първите двама са откриватели, а третият е демагог. Без откривателите развитието на съвременната техника и най-вече на оръжейната индустрия би било немислимо. А колкото до демагозите, те са необходими, за да прикриват смисъла на това, което вършат военните. Едните бъбрят, додето другите колят. И това е цялата човешка история: купища от красиви фрази и планини от престъпления.
— Доста песимистично гледате на света — промърморвам, като полюшвам леко чашата с двата айсберга.
— На света — може би — кима той. — На света — сигурно. Но не и на бизнеса. Нали вашият бизнес се основава тъкмо на тази механика: докато има хора, ще има и престъпления, а за престъпленията са необходими инструменти. Оръжието! За тази стока няма стагнация.
Той се улавя машинално за халбата, ала тя е вече празна. Това откритие, съчетано с откритието, че келнерът наново се е появил в хола, предразполага към известни изводи:
— Защо не си изпиете скоча? Така ще ми дадете възможност да направя нова поръчка.
— Не ми върви, снощи малко попрекалихме — обяснявам. — Всъщност бих взел още една доза, но с бутилка „Спрайт“.
— Уиски с лимонада? — учудва се Франк. — Не бях чувал подобно нещо.
— Не е лошо, може да опитате.
— Защо пък не. Новите неща не са тъй чести, та да ги пропускаме лекомислено.
Той формулира поръчката, а когато питиетата биват сервирани, посреща импровизацията ми със снизходително одобрение:
— Знаете ли, че не е съвсем неприятно. Имам даже чувството, че действа освежаващо.
— Смятам, че нещо освежаващо не е излишно подир всичките ви мрачни разсъждения — забелязвам и на свой ред опитвам сместа.
— Хората, драги Каре, живеят или глупашки, ден за ден, или с такава пресметливост, като че ли им предстоят цели столетия. Вие сте, изглежда, от втория тип. Не се вълнувайте, няма да живеете цели столетия. Погребението, и вашето, и моето, ще се състои доста преди края на света и дори — нека се надяваме — доста преди да дойдат китайците. Така че излишно е да гледате прекалено сериозно на разсъжденията ми.
Той добавя още няколко окуражителни думи, подир което допива чашата си, а сетне произнася още нещо ободряващо и прави нова поръчка. Питието може да не е бог знае какво на вкус, но поне е студено, а понеже времето е горещо, налага се поръчките да бъдат възобновявани и така стигаме, ако се не лъжа, до петата чаша, когато си позволявам да припомня с мек приятелски укор:
— Все пак вие отрекохте цялата еволюция, скъпи Франк.
— Защо? А еволюцията на оръжието? — възразява с лека обида в гласа червендалестият.