— Докторе, да ви представя нашия стюард Вилхелм — казва Вердьоле.
— Добър ден, докторе.
— Добър ден, Вилхелм. Вече се запознах с Жакие.
— Той е моят помощник — казва Вилхелм.
— Вилхелм — намесва се Вердьоле — има силно развито чувство за йерархия.
— И освен това е голям кинаджия. Не пропуска нито един филм — добавя Верду.
— Вилхелм има старомоден вкус — продължава Вердьоле, — той обожава Мерлин Монро.
Вилхелм, струва ми се, е поласкан от тези закачки, но се прави на засегнат.
— Господин курсант — заявява той с вежлива фамилиарност, — красотата няма нищо общо е модата.
— Hear! Hear! — казва Верду.
— Защо „Hear!“ — пита Вердьоле, — а не „Браво!“
— Майка ми е англичанка.
— Виж ти! — казвам аз. — В каюткомпанията имало аквариум. С една-единствена рибка.
— Ако тази рибка можеше да мисли — разсъждава Вердьоле, — щеше да си зададе въпроса, защо е от тази страна на корпуса, а не от другата.
Верду изсумтява подигравателно:
— Едва ли би си задала такъв въпрос, защото е сладководна.
Вердьоле контраатакува:
— Откъде пък знае, че е сладководна, щом не е плувала.
— Във всеки случай рибите не мислят: виж колко глупави и кръгли са й очите. Няма интелигентна риба, освен делфина.
Вердьоле връща топката:
— Делфинът не е риба, а млекопитаещо.
С този удар Вердьоле печели сета и аз се обаждам, приемайки мача за завършен или поне прекратен:
— Вердьоле, какви са вашите задължения на борда?
— Дежуря наравно с офицерите като началник на наблюдателната служба. С една дума, уж командвам хора, които познават работата си по-добре от мен.
— А вие, Верду?
— Ръководя службата за борба с противниковите подводници. Със същата уговорка като този господинчо. Представете си един завод, където инженерите са превъзходни, а техническият персонал е изключителен, и ще ви стане ясно какво е АРПЛ. А аз, понеже не съм инженер, се вслушвам в техническия персонал, който ръководя.
— Докторе, обърнете внимание на думите на Верду — обажда се Вердьоле. — Много рядко му се случва да бъде толкова скромен.
— Според мен — казвам аз — особеното в подводницата е, че инженерите разбират колко незаменими в своята специалност са техниците и обратно. Смятам, че не би трябвало да има конфликт между офицери и морски офицери10, освен ако някой от тях не е с труден характер. А по принцип филтърът при подбора не допуска хора с трудни характери.
— Но се случва понякога филтърът да се повреди — казва Вердьоле. — Верду е живото доказателство.
— Но това е невероятно! — възмущава се Верду. — Докторе, вие сте ми свидетел. Вердьоле става агресивен почти колкото мен! Той ме имитира по нахалство!
Смеем се с цяло гърло, когато влиза капитанът. Ставаме веднага.
— Докторе — усмихва се пашата, — радвам се, че вече се разбирате с нашите двама курсанти. Ясно е, че вие тримата ще бъдете най-активните в каюткомпанията.
— Ех, капитане, ако знаехте какво означава в един конезавод да бъдеш най-активен, нямаше да говорите така…
В този момент прекъсват разговора ни 6–7 офицери, които нахлуват, разговаряйки оживено. Вече сме десетина в тясното пространство. Настъпва голяма бъркотия, от която ще се възползвам, драга ми читателко, за да ви обясня, че във флота наричат курсантите „курсантели“ — име, произнасяно от по-възрастните офицери с носталгия и нежност, защото самите те са били „курсантели“ преди 20–25 години и днешните момчета биха могли да им бъдат синове.
Капитанът ме извиква и ме представя на офицерите си или ми представя офицерите — според случая. Ритуалът е дълъг и както се знае, колкото необходим, толкова и безсмислен, защото в девет от десетте случая човек не запомня никакво име. Затова дръпвам Вердьоле настрана, т.е. в коридора, тъй като каюткомпанията е вече претъпкана.
— Синко, освободете ме от едно съмнение, както би казал Корней. Пашата ми представи трима помощници, но не съм сигурен дали запомних кой какъв е и какви са функциите му в подводницата.
— Първи — започва Вердьоле, — който обожава играта с думи, е вторият на борда Пикар. Капитан втори ранг също като пашата. Онзи, ниският брюнет, който говори с капитана.
— Не е толкова нисък.
— Погледнато от моя бой, дори вие не сте особено висок — засмива се Вердьоле. — Думата „живост“, изглежда, е била измислена специално за Пикар: той има живи очи, жив ум, живи жестове, бърза реакция, заразителен смях. Думата „компетентен“, отнесена към Пикар, звучи почти пренебрежително. Той е свръхенергичен, динамичен, неуморим. Морските офицери казват, че по време на плаването човек може да го види ден и нощ във всяко кътче на подводницата. Някои твърдят, че никога не спи.