Засмиваме се. Всички са доволни. По-точно доволни от себе си. Не само англосаксонските моряци имат чувство за хумор.
Тъй като не искам да ме вземат за ням, се възползвам от една пауза и вземам думата:
— Чувал съм, че пушенето е забранено на борда на АРПЛ, защото тютюневият дим съдържал повече от сто вредни съставки.
— Не е това истинската причина — веднага отвръща капитанът. — Но по този въпрос давам думата на главния енергетик Форже: той е нашият специалист по очистването на въздуха в подводницата.
Форже прекарва ръка по плешивото си теме: той изглежда доста притеснен, когато му се налага да говори пред публика.
— Не бих искал сега да изнасям доклад пред вас — казва той с приятния си спокоен глас, — особено пък на маса, още повече като знам с какви неласкави имена моряците наричат докладите и докладчиците.
Избухва смях. Драга читателко, въпросните думи са циничен синоним на досада и няма да ги спомена, за да не обидя нежните ви ушички. По-лоши са от всичко, за което се сещате!
— Давайте, давайте, Форже — подканя го пашата.
Това спортно насърчаване се подхваща от неколцина и Верду добавя:
— Давай, шефе, нашият док има нужда от ограмотяване.
— Ей, момче — прекъсва го капитанът, — кой ви позволява да се обръщате с „док“ към лекаря?
— Самият аз ще се радвам, ако и останалите ме наричат така.
Форже се изкашля и отново поглажда темето си с ръка. В тази минута инстинктивно усещам това, което по-късно ще се потвърди: този плешив и шишкав човек се ползва на борда с всеобщо уважение. Той е много добър специалист, скромен и благороден. Командва трима началници на служби — капитан-лейтенанти, едно от първите неща, които научавам за него, е, че три пъти в седмицата той дежури вместо подчинените си, за да могат те да си отспят.
— Докторе — казва той със своя мек глас (но през който прозира силен характер), — съд като нашия, който трябва да остане невидим, не може да си позволи да извади тръба от водата и да се зареди с въздух, както малките подводници. Естествено на тръгване ние сме пълни с въздух и проблемът е да поддържаме кислорода между 20 и 22 процента, а въглеродния двуокис — между 0,5 и 0,7 процента. Въглеродният двуокис се отстранява, като го прекарваме през молекулярен филтър, а кислород получаваме чрез електролиза на водата. Работата е доста деликатна.
Форже замълчава и понеже седи насреща ми и любезно се обръща към мен, използвам паузата, за да попитам:
— Защо е деликатна?
— Водородът се отделя при катода, а кислородът — при анода. Ако двата газа се съединят, ще се получи експлозия. За да избегнем това малко неудобство (смях), използваме азбестови уплътнители. Те пропускат само водорода. Англичаните са измислили този метод.
— Hear! Hear! — обажда се Верду.
— Това е принципът — продължава Форже. — Но разполагаме и с други филтрационни методи, с които унищожаваме маслените и другите изпарения, неприятните миризми от тоалетните например, както и фреонът, който винаги се отделя в известни количества от големите хладилници. С една дума, докторе, за да отговоря на вашия въпрос (той въздъхва леко: доволен е, че приключва речта си), вероятно няма да ни е особено трудно да отстраним и тютюневия дим. Единственото, което действително ни затруднява, са спиртните изпарения от одеколоните, които екипажът употребява. Те могат да бъдат опасни за здравето, ако се дишат продължително време.
— Положението е отчайващо — казва Вердьоле, — скоро ще ни забранят да миришем на хубаво.
— Благодаря, шефе, за обяснението ви — поглеждам аз Форже. — Благодаря и извинявайте, че заради мен ви изстина телешкото печено.
— О, не обичам горещо ядене — отговаря любезно той.
— А за цигарите — намесва се пашата — ще продължа аз, докторе. Инициативата да се забрани пушенето на борда принадлежи на първия капитан на първата АРПЛ Лузо, тогава капитан втори ранг, а днес — вицеадмирал. Заслугата му е голяма, защото той самият е пушач. Хиляди пъти е прав с тази забрана, защото пушачите увеличават опасността от пожар. Както знаете, докторе, на борда се страхуваме от две неща — от огън и от вода.
Разговорът прекъсва. За момент всички се замислят. Вилхелм ни предлага второ парче шоколадов сладкиш, но аз отказвам.
— При такова меню много ще напълнеем.
Офицерите се споглеждат и се засмиват.
— Смеховете не са предназначени за вас, докторе — казва капитанът, — а към вашия предшественик, който много се грижеше за дебелеенето на екипажа.